9 Глава:Любов,любов и още любов...

297 33 0
                                    

Настаниха ни на една пейка заедно с още двайсет човека.Всички бяха за прослушването.
Стефан непрекъснато ми държеше ръката от нерви а госпожата ни разказваше за какво ще бъде пиесата.
Стаята беше огромна и имаше много декорации навсякъде.
-Слушайте ме!Пиесата ще бъде за любов межу две момчета.
С гаджето ми се погледнахме и веднага вдигахме ръка.
Госпожта ни даде шанс да говорим.
-Може ли аз и Джейс да бъдем в главните роли?
Госпожата се зарадва и почна да подскача покрай нас.
Тя беше на около петдесет годишна със златно-бяла коса и кафяви очи.
В едни червени панталони и розова риза.
-Супер!Толкова се радвам,че стана така!
Пак се погледнахме,но не казахме нищо.

(1 час по-късно)

Значи общо взето пиесата ще бъде за едни две момчета,който се влюбват.
Или дългия варянт:
Аз ще се казвам Ноа а Стефан ще си остане със същото име.
Отиват на училище и се сблъскват на входа.
Той ми вдига учебниците и така се влюбват.След време се оказва,че героят на Стефан е изневерил на моя и става драма.От много мъка и тъга аз почвам да пея една песен и така.След време ни дават домашно,в което трябва да направят филм за гейската любов.Така те се сближават,като снимат филма и последната сцена ще бъде как правим дует със Стефан.
Най-накрая трябва да се хванем за ръце и може би да се целунем,но не задължително.

А сега към реалността.След като си взехме репликите трябваше на другия ден да почнем да снимаме ,,сближаването между момчетата".
Боже,колко работа!Но поне сме освободени от училище.
Разбира се,ще ни казват какво да правим,като снимаме филма.
Дано да се получи добре,защото представлението е след два месеца.
Седнахме на пейката в парка и почнахме да си говорим:
-Аз лично се радвам,че се записахме в театралния.
Стефан каза,изваждайки си репликите от чантата.
-И аз,но мислиш ли,че ще се справя?
Аз казах,поглеждайки към земята.
Той ми обърна главата към него и ме целуна.
-Спокойно,ще ги научиш вярвам в теб.
Леко се успокойх и го прегърнах.
Сега осъзнах колко голям късметлия съм,че имам човек като него до мен.Като сбъдната мечта е...
-Като се сетя,не трябваше ли да имаме спорт сега?
Той каза,ставайки от пейката.
О не!Знам на къде отиват нещата!
Не,не,не няма да тичам!
-Не...
Аз казах с тон,с който да не си спомни,че ми беше ,,личен треньор".
-Не те бива да лъжеш!Ставай и тичай!
Станах и той ме шляпна по гъза.
Боже!Пак ли?
Почнах да тичам по една алея и го видях да ме гони.
-Няма да ме настигнеш!!!
Аз му крещях.
Той все по-бързо и по-бързо тичаше.
-Идвам!!
Реших да се отклоня от пътя и отидох до фонтана на парка.
Беше толкова красиво,водата беше чиста като кристал.
Спрях се на огражденията на водното чудо и Стефан дойде и ме напръска.
-Ааа!Горя,но не ми правиш нищо,аз съм силата!!
Казах така,че да се пошегувам с него.
Той вдигна ръце във въздуха и клекна на колене.
-Само не ме убивай!Милост!
Аз се засмях и приятелят ми стана от земята.Изтупа се и сожи ръка на рамото ми.
-Аз трябва да си хода,съжалявам.
Стана ми малко тъжно,но нали ще го видя утре.
Реших да го изпратя до автобусната спирка и хората ни зяпнаха.
-Чао дребосък,ще се видим утре.
Стефан ме целуна по бузата.
Аз го прегърнах за кратко време и се качи в автобуса.
Помахах му и реших да се прибера вкъщи.

Е утре ще снимаме филм,да видим как ще мине това...

На пейката в парка(#Wattys2015)Where stories live. Discover now