Wrong Decisions | C.D.

15.

* гледна точка на Джули *

-Бременна ли си?- попита, след което се обърна, за да срещнем погледите си. Обмислях отговора си, когато той започна да се приближава.

-Не ме доближавай! -Извиках и започнаха да се образуват сълзи в очите ми.

-Джули.. Отговори на въпроса ми.. Бременна ли си?!

-Какво искаш да ти кажа? Да Кам.. Бременна съм! И знаеш ли кой е бащата?! Ти си.. Ти си шибания баща.. Заради теб намразих живота си .. Сега, ако обичаш, напусни стаята ми! - Отвърнах, а реки се стичаха от очите ми. Момчето се вцепени.. Направо го оставих без думи, затова просто ме гледаше. Малка капка се стече по бузата му, след което капна на земята. Кам се оттърси от транса си и се насочи към изхода на стаята.. Дали най-сетне се почувства толкова гадно колкото и аз?!

* денят на аборта *

Цялото ми тяло трепереше, докато ходех към болницата.. Още с влизането жената, която записа часа ми, ме посрещна и започна да ми обяснява самата процедура. Влязохме в кабинета и, след което ми даде от онези болнични дрехи и излезе от стаята. Предполагам, за да се преоблека на саме.. След като бях готова се насочихме към другият край на болницата. С всяка стъпка пулсът ми се ускоряваше. Имах чувството, че сърцето ми ще се пръсне!

Влязохме в болничната стая и се настаних на леглото до прозореца. Не мога да повярвам, че ще се подложа на това.. И то заради Камерън! Някакъв мъж, преполагам лекар, влезе и ми постави инжекция, след което започна бавно да ми се доспива..

Когато се събудих, имаше двама човека в стаята ми. Моята докторка и една сестра.

- Как се чувстваш?- попита едната жена.

-Мисля, че съм добре..- отвърнах, докато се опитвах да фокусирам образа и.

-Добре! Сега си почивай и, когато сметнеш, че си готова, можеш да тръгваш.- съобщи докторката

-А какво стана с бебето?! Премахнаха ли го? -Попитах с тревога в очите.

-Да! Всичко мина чудесно..- отвърна сестрата, а аз просто замълчах, след което се облегнах на възглавницата си. Сълзи напираха в очите ми, но аз ги спрях.

След около два часа се изправих от леглото и усетих остра болка в долната част на стомаха си. Предполагам е от процедурата.. Облякох дрехите си, оправих косата си и се насочих към вкъщи..

Още с влизането се запътих към стаята си, но щом влязох го заварих там.. Седеше и ме чакаше.. Питате се кой?! Отговорът е прост.. Момчето, което съсипа живота ми.. Точно така, Камерън. Очите му бяха подпухнали и зачервени, но нито капка съжаление не се появи в сърцето ми.

-Джули..- продума, но избягваше погледа ми- мисля, че не трябва да задържиш бебето..- добави и нова сълза се стече по бузата му.

-Камерън спри!- казах, повишавайки тон.- А-аз.. Днес бях в болницата.. И-и всичко свърши.. Бебето го няма!- измърморих на един дъх, след което продължих- Доволен ли си?! Вече може да се махнеш от живота ми напълно.. Макар и да живеем в една къща ти не съществуваш за мен!- след като се изказах посочих вратата и той явно ме разбра, защото се изправи и тръгна. Точно преди да излезе се спря и ме погледна:

-Джули..

-Тръгвай камерън- прекъснах го.

И такаа.. И тази част довтаса! :Дд мислите ли, че Джули е твърде сурова с Кам? Или е права?! Следващата глава ще е интересна! Пс: Извинявам се, че е кратко, но нямам време..