Wrong Decisions | C.D.

19.

Включих дисплея и разбрах, чии телефон държах в ръцете си.. на Камерън.. Ами сега?! Да му го върна или не? Що за тъп въпрос си задавам.. Естествено, че няма да му го върна! По-скоро ще разгледам всичко!! Всяка снимка, всяко видео, всеки чат.. Всичко! Тъкмо се бях настървила да разбера повече за живота на Кам, когато осъзнах,че има парола.. Отлично! Сега трябва и паролата да разбирам..

*по някое време на нощта*

Отворих очи и забелязах, че навън още е тъмно. Погледнах екрана на часовника си и осъзнах, че е 4:30 сутринта. Защо по дяволите се събудих толкова рано?! Изправих се от леглото и се насочих към банята, подготвяйки се за започването на сутрешната рутина. Като по чудо, приключих по-бързо от обикновенно, затова не ми оставаше друго освен да седна и да уча.. Знам, че си мислите "Така ли ще прекара първият си ден като пълнолетна?"и отговорът е да. Представете си колко съм задръстена.. 5:30 часа сутринта сядам да си уча, а е Неделя.. НЕДЕЛЯ! Защо ли си правя труда да уча като знам,че пак ще се проваля.. Баща ми казва, че оценката не е важна, а знанието, което имам в мозъка си, но не е справедливо да изкарвам оценки, неравняващи се на знанията ми! Учителите от самото начало си създадоха грешно впечетление, защото съм от популярните и това много ме нерви.. Уча напук на тях!

Към 10:00 часа стомахът ми започна да къркори.. Хладилникът ме зовеше! Изправих се, след което разтегнах схванатите мускули на тялото си и се насочих към кухнята.. Любимото ми място в къщата! Направих си два тоста с кашкавал и се настаних удобно на дивана, когато 'брат' ми довтаса.

-Само за себе си ли направи?! - Попита и буквално виждах лигите, стичащи се от устата му.

-Искаш ли?!

-Даа..

-Еми направи си. - Отвърнах и включих телевизора, а момчето се намъкна в кухнята. След около десетина минути се върна с чиния в ръка и се пльосна до мен.

- Да си ми виждала телефона?! Вчера го оставих някъде в стаята ми, а сега никъде го няма.. - Попита и насочи погледа си към мен, а аз не смеех да се обърна към него. Снощи не можах да разбера паролата ми, затова не съм разгледала нищо, а страшно много искам следователно трябваше да си мълча.

- Неп, но снощи някой звънна на полицията и като се поразрових разбрах, че е било от твоя телефон. Ти не помниш ли какво се случи снощи?!

- Надявам се да не сме били заедно, защото не е нещо за забравяне..- отвърна, засмивайки се.

- Илл нее.. Никога! - Отвърнах и направих намръщена физиономия.

- Никога не казвай никога! - Промърмори и се изправи, но, докато го правеше, се наведе напред и някак успя да ме целуне по устните. Защо го направи?! Какво се случи току що?! Чакай, чакай.. Целуна ме?! ЦЕЛУНА МЕ?! За какъв се мисли?! Ооо не.. Трябва да разбера шибаната парола на телефона му!

Ели- едно от момичетата, с които се водя в училище- ми спомена,че познава момче, което се занимава с дешифриране на кодове, затова и звъннах и я помолих да ми даде номера му. След като свърших с нея, звъннах на момчето и си уговорихме среща, за да му дам телефона.

Седях пред мола и чаках Стив- момчето от по-горе- когато някой ме потупа по рамото.

- Ти ли си Джул?!

- Да.. Стив предполагам?!

- Дап.. Дай ми телефона, за да мога да ти кажа колко ще струва разкодиранете.- отговори, а аз изпълних инструкциите му. - Офф боже.. Защо не казахте, че е iPhone?

- Има ли някакъв проблем?! - Попитах очудено.

- Не, но ми спестихте много работа.- промърмори, засмивайки се.

- Тоест?!

- Ами много просто.. Вкарвам кода в линията за спешни повиквания, след което телефона връща фабричните настройки и готово.

- Това и аз го знам! Проблема е, че не трябва да трием нищо.- отвърнах на обяснението му.

- Ами тогаваа.. Ще ти го върна до утре. На същото място по същото време!

- Колко пари трябва да ти дам?!- попитах спокойно.

- 40 долара.- Отговори.

- Ами тогава до утре..

- До утре.- отвърна и лека усмивка се появи на лицето му.

*на следващия ден*

След училище се запътих към мястото на срещата. Момчето ми върна телефона и ми каза паролата, а аз му връчих парите и така се разделихме. Сега оставаше само да разглеждам! Как чаках този момент! Отключих дисплея и зяпочнах със съобщенията му. Четях си спокойно чатовете му с Наш когато някой пред мен проговори:

-Джул?!- Ами сега?!

Хейоо! Както обещах тази глава е по-дълга, но стана скучна :( мисля в следващата да има малко смут! Съгласни?! + Кой мислите, че каза името и'?! Пс: ако сте фенове на Джаковете, може да погледнете новата ми история "friends or...". Пишем я с ElitsaBoncheva и за сега се получава доста добре! ^^