22.

3.6K 220 9
                                    

Петък! Днес заминаваме за Париж и съм супер въодушевена! Защо ли?! Та това е цяла седмица без Наш! Направо си е почивка..

Оглеждах за последно багажа си, проверявайки дали не съм забравила нещо, когато баща ми се провикна от долния етаж:

-Джуул.. готова ли си?!

-Почти! Проверявам да не съм забравила нещо.. След секунда слизам.

-Чакаме те пред колата!

-Добре..

След краткият диалог с татко продължих с оглеждането и, след като бях напълно сигурна, че всичко е прибрано, се насочих към колата. Настаних се на задната седалка, забелязвайки, че Камерън сяда до мен, но все пак реших да игнорирам този факт. Сложих си слушалките и усилих музиката на телефона си.

*след полета*

Ахх.. най-сетне земя! С такова щастие слязох от самолета, че не можете да си представите.. питате защо?! Амии.. през целия полет едно малко момченце риташе седалката ми, човека до мен хъркаше, а бебето на една жена не спря да плаче.. имах чувството, че главата ми ще се пръсне.. надявам се да няма още такива моменти, защото спокойно ще мога да кажа, че това е била най-ужасната почивка. След като взехме багажите си, се насочихме към изхода на летището, забелязвайки един средно възрастен човек с много сладки, завъртени в краищата, мустачки да държи табела с нашите имена. насочихме се към него, а като стигнахме се запознахме, прибрахме куфарите в багажника на колата му и тръгнахме към хотела, за да се настаним.

-Добър ден!- поздрави жена със руса коса и тъмно зелени очи. Признавам си, беше доста привлекателна, но това не беше проблем.. Проблемът беше, че Кам направо я изпиваше с поглед и тя явно забеляза, защото започна да се кикоти.. пача! Защо по дяволите ми пука какво прави Камерън?!

-Добър да е! Имаме резервация на името на Далас..- продума Мира, леко раздразнена от факта, че сина и' заглежда по-възрастни жени.

-Секунда да погледна!- отвърна русокоската и заби поглед в лаптопа си.- Дап.. 4 възрастни две стаи!

-Моля?!- изръсих набързо.

-Две двойни стаи! Такава е резервацията.. Проблем ли има?!

-Амм.. не знам!- казах и погледна към татко.-С Камерън в една стая ли ще сме?

-Ами ако не е проблем за вас! Смисъл разбирате се добре, а и няма какво да се случи!

-Да бе няма..- промърморих под носа си.

-Какво каза?!- попита объркано Мира.

-Аа.. нищо, нищо..

-Значи да ви дам ключовете?!- добави рецепционистката, но прозвуча повече като въпрос.

-Да..- отвърна баща ми, след което жената подаде 4 ключа и се насочихме към стаите си.

И тъкмо си мислех, че няма как да стане по лошо, но ето, че има.. мамка му! Леглото в стаята е двойно.. Как ще спя на едно легло с него?! Та това си е чисто самоубийство! Камерън явно забеляза недоволството ми, защото попита:

-Да отидем да сменим стаята?!

-А да бе! Искаш да слезеш долу, че да говориш с оная!

-И какво ако е така?! Притеснява ли те нещо?!- попита и самодоволната му усмивка се появи.. ах как я мразя!!

-Неп..

-Аз пък ти повярвах..- отвърна и кикот се изплъзна между устните му.

-Вярвай в каквото искаш, Кам!

-Щом си казала..- промърмори и така приключи разговора ни. Реших да не оправям багажа си, а да избирам дрехи направо от куфара, затова се хвърлих на леглото и не след дълго съм се унесла.

Обещавам следващата глава е ДЪЛГА!!! Искам да ви се извиня за огромното закъснение, но времето не ми стига, а и идеите ми намаляват.. Мисля в следващата част да има смут, но не се знае между кого :Дд

Wrong Decisions | C.D.Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang