Four

2K 92 1
                                    

{Редактирана}

Разбрахме се да отидем на ресторант близо до хотела, но и не толкова дълече. Беше едно много приятно местенце и кухнята беше страхотна. Той беше в една малка уличка и се надявам досадните папараци да не ни проследят.

Приготвих пари, телефон с малко батерия... Сложих си един по - широк черен панлон. Бях по сутиен и щях да слагам блузата си, когато се огледах в огледалото. Коремчето ми беше нарастнало малко, почти незабележимо. Усмихнах се и сложих ръката си там. Детенцето ми... Моето мило и невинно детенце. Продължавах да си мисля и не съм усетила кога сълзите са започнали да се стичат по лицето ми. Сетих се за съня си и заплаках по - силно. Ако детето ми ... Ако нещо му се случи...Никога няма да мога го преживея. Никога! Седнах на леглото и започанх да говоря на бебето си.

— Хей... - подсмръкнах - Здравей, миличко. - ръката ми се настани на корема ми и започнах да движа пръстите си. - Искам да знаеш, че мама и тати те обичат с цялото си сърце и никога няма да позволят да ти се случи нещо! - избърсах сълзите си - Обичам те толкова много!

•••

Вече 30 минути сме в ресторанта. Бяхме си взели маса в едния край на заведението. Нямаше много хора и добрата новина беше, че май не ни забеляза никой.

Салатата ми вече беше на свършване. София беше оставила Лили при една от стилистките. Бяха си близки и не се притесняваше, въпреки петте обаждания за 30 мин., които доказваха спокоиствието и'.

Видях, че часа беше 19:30. Вече беше минал точно един час и Хари сигурно е в почивка. Реших да му се обадя. Звънях един път. Реших, че все още не е излъл и след 5 минути отново му звъннах. Както очаквах, Марк вдигна телефона.

— Добър вечер, госпожице! - поздрави ме той весело. - Някакви проблеми?

— Не, Марк! Спокойно. Ъм, Хари там ли е? Искам да го чуя.

— Не, все още. Всеки момент трябва да е тук. Ти как си, мила? - попита ме заинтересовано, но чух глас. " Марк, тя ли е ? ". Хари. - Хари е тук. Чао, Сара.

— Лека, Марк!

— Има ли накакъв проблем, скъпа? - беше задъхан.

— Не, скъпи. Добре съм. Просто ми липсваше. С момичетата сме на онзи ресторант до хотела. Онзи малкия, нали се сещаш?

4 Months [ Harry Styles BG. Fanfic ]Where stories live. Discover now