4 Months [ Harry Styles BG. Fanfic ]

Eighteen.

Бавно отворих очите си. В стаята беше тъмно. Обърнах се бавно към прозореца и видях, че щорите бяха дръпнати. Хари не беше в стаята. Бях сама. Опитах се да си спомня какво се е случило, но веднага ме удави болка в главата. Надигнах се леко на лакти, но болката се усили. Туонах назад и сбръчих лице от болката.
Потърках главата си. Имах чувството, че нямаше лек срещу болката.

След малко чух стъпки, но не бях сигурна, защото главата ми пулсираше. В следващия момент вратата на спалнята се отвори леко и някой надникна. Вътре влезе Хари, който държеше Емет

- О, мама се е събудила! - възкликна и се усмихна. Е, може би може и да има лек... Усмихнах се и се надигнах малко. - Как си? - попита ме, когато седна до мен.

- Зле. Боли ме главата страшно много. - посегнах към Емет, да си го взема, защото той можеше да оправи скапания ден. Но Хари го дръпна. - Дай ми го. Искам да си го.

- Когато се оправиш, бебе. - целуна челото ми и затворих очи. Меките му устни разпространиха тръпки и любов по тялото ми. Болката ми значително намаля.

- Не аз съм бебето тук, любов. - усмихнах се. - Колко е часа? - Хари се изправи с Емет и започна да го целува.

- Четити и половина. Идвах да те събудя. Вечерта няма да можеш да спиш иначе. - думите му ме разтопиха. Той мисли за мен и това ми оправи настроението, но после се сетих за татко.

- Къде е баща ми?

- Тръгнаха си преди малко. Ти припадна. Не знам какво ми се случи. Вашите ме извикаха и разбрах, че нещо не е наред с теб. Когато слязох долу, лежеше в ръцете на баща си, а те плачеха. Стресна ме, бебе. - Хари се взираше в очите ми с много притеснение.

- Единственото, което можеш да направиш, е да дойдете тук. - потупах мястото до мен на леглото и Хари веднага дойде. Легнах веднага, като се завих, Емет беше легнал между мен и Хари. Малкият нямаше кординирани движения си се въртеше и местеше ръчичките си. Хванаха едната леко и я целунах. - Здравей, миличък! - целунах челцето му, а след това и Хари. Той не можа да му се насити и го вдигна. Започна да го подхвърля над себе си.

- Хари! Остави го, моля те. - писнах, а той се засмя, докато го целуваше. - Хари... - постави го между нас отново.

Изведнъж в главата ми пак изникна въпроса за баща ми.

- Какво стана? Замълча? - попита ме и погали ръката ми.