4 Months [ Harry Styles BG. Fanfic ]

Fifty • Six

Н А Й  -  С Е Т Н Е

Три седмици по - късно

1:30 сутринта.

Навън слънцето беше залязло преди много време, бебетата ми бяха заспали преди няколко часа и сега сънуваха сладки сънища.

Аз не бях в леглото както тях. Стоях нервно на любимия фотьойл на Хари като топлех ръцете си в горещата чаша с чай. Бях се завила с одеалцето на Дарси. Отново бях пуснала музика, но много много тихо. Едва се чуваше или по - скоро не я отразявах - пръстите ми поклащаха годежния ми пръстен, припомняки ми за някои от най - хубавите ни моменти.

На масата пред мен имаше само две списания и другата бутилка на Дарси с вода. Нямаше цветя. Минала седмица не получих.

Потропвах с крак по пода. Бях боса и не ми беше студено. Не спирах да гледам часовника. Хари трябваше да е тук всеки момент.

Чаках Хари да се върне от турне.

Три месеца без красивото му лице, очи, ръце, ослепителна усмивка и омайващи целувки.

Трябваше да влезе съвсем скоро и колкото по - късно ставаше, толкова по - не ми се спеше. Легнах си, но от вълнение и нерви не можех дори да затворя очи без да си го спомня. Той ме беше помолил да си легна и да спя, но не успях.

Полетът му беше от Бразилия. Имаше 4-5 часа полет и още половин час от летището до вкъщи без проверките.

Сватбата на Найл и Ели беше тази събота, а днес вече беше понеделник. Тя нямаше търпение да го види и днес цял ден с децата бяхме навън, за да мине по - бързо времето.

Дани беше на снимки в Германия и точно днес не можеше да посрещне Луи. За щастие тя щеше да бъде да сватбата на Найл. Двамата много си липсваха и им беше трудно, като добавим факта, че тя тръгна преди няколко часа.

Но нещата при Лиам и София не стояха така. София беше писала милиони съобщения ю на Лиам, но без отговор. Дори и съобщенията да бяха свързани с децата, той не и' отговаряше. Всички се опитахме да говорим с  него,  но той ни отбягваше. Хари ми каза, че  при всеки опит да говори с Лиам заедно с момчетата им се е ядосвал и не се е появявал няколко часа. После отново се връщал и си бил същия.

София трепери постоянно, че няма да се оправят. Трябваше и' много малко, за да замине, но... но вътрешно в себе си не искаше. Страхуваше се. Знаеше, че не е достатъчно смела, за да се появи изведнъж пред него.