4 Months [ Harry Styles BG. Fanfic ]

Twenty • Nine

Сутринта бях събудена от звъненето на телефон. Сбръчках лице и бавно отворих очите си. Опитах се да помръдан, но бях блокирна от хватката на Хари. Ръката му все още си седеше под блузата ми на корема.

Телефонът продълажаваше да звъни, но не беше моят. Идваше от неговата страна.

— Хари. - размърдах се, за да го разбудя. - Скъпи? - махнах ръката му от себе си. Видях как отвори очите си леко. Явно този, който го търсеше, беше ужасно досаден човек.

— Какъв е този ужасен звук? Махни го! - изохка и заби главата си във възглавницата си. Поне телефонът спря.

— Честит рожден ден, любов моя. - погалих главата му. След секунда, той вдигна главата си заедно с широка усмивка.

— Благодаря ти, бебе. - застана на лакътя си, другата си ръка уви около врата ми и ме целуна.

— Няма защо. - казах леко засрамено.

— Как си? Снощи не се чувстваше добре.

— Добре. Надявам се и през деня да съм така. Точно на рождения ти ден би било много гадно. - наклоних глава. Чувствах се виновна, че заради мен няма да може да се наслади на празника си.

— Не бъди унила. Най - важни сте ми ти и Емет. Никой друг. - ръката му все още си почиваше на врата ми.  Гледахме се в приятната тишана, докато телефонът на Хари отново започна да звъни. - Убеден съм, че е Найл. - изпуфтя. Обърна се и го взе. - Да... Кой друг би ми звънял в осем и десет? - зазмях се. - Здравей, Найл. - махна телефона си от ухото и го пусна на високоговорител. Постави го между нас.

— Честит рожден ден, малък Хази!

— Мерси, Ни. Ти си първият, който ми честити. Мисля, че е очевидно.

— Преди Сара!? - тонът му беше изненадан и ме накара да се засмея, но бързо се обърнах към възглавницата.

— Не, съжелявам. - Хари се усмихваше широко. - Не и тази година. - вече се смееше с глас.

— Няма значение. Отново честит рожден ден. Ще се видим довечера.

— Мерси, Ни. Чао.

— Чао. - Найл затвори първи.

— Сега, стой в леглото и изчакай закуската ти да стане  - седнах на коленете си и докоснах носа му. -  но първо, при теб ще дойде един много важен човек! - усмихнах се ентусиазирано и изтичах до стаята на Емет. Както и очаквах, той беше буден и се занимаваше със слончето си. Щом ме видя, се усмихна широко и за малко да му падне биберона.