4 Months [ Harry Styles BG. Fanfic ]

Five

Вече от 20 минути съм си вкъщи. Последните 4 дни минаха страхотно. С Хари бяхме постоянно заедно. Разглеждахме града сигурно за 3 път от както сме заедно. Излизахме малко и с Лиам, София и Лили, която свикна доста с мен.

Найл се запозна с някакво момиче, което беше наистина красиво. Беше нова в екипа и отговораряше за дрехите. Сближиха се супер много само за 4 дена. Казваше се Елизабет. Беше приятна и мила. Сприятели се с всички.

Джема и Бен... Бен не дойде. Тя беше съсипана. Чака го 3 часа на летището! 3 часа! Беше убидена, но след това разбра, че е станало нещо с билетите и не е имало място. Плака, разбира се. Хари я успокояваше, след това и другите.

Луи говореше доста често със сина си. Той вече можеше да казва накое друго изречение. Луи го обичаше повече от живота си. Той живееше с Бриана, но това не му пречеше. Бяха си приятели. Томо беше лудо влюбен в Даниел. Ходеха вече 9 месеца и я обичаше. Тя нямаше нищо против Фреди, или който и да било. Вярваше до болка на Луи. Не я бях виждала от толкова много време...

София е бременна с второто си дете! Разбра вчера! Толкова плака от щастие...

Подреждах си дрехите в гардероба. Чух, че някой звъни на вратата.

- Ан!- зарадвах се доста. С Хари и' бяхме казали в Париж.

- Сара! - прегърнахме се силно - Липсваше ми ! Толкова много!

- И ти на мен, Ан! - целуна ме по бузата и влязохме вътре. - Искаш ли нещо за пиене? - попитах я след като седна на дивана.

- Едно кафе. - отидох в кухнята и налях в една чаша малко кафе. Имах направено преди малко и все още бе топло.

Денят беше топъл и имаше малко слънце, както никога. Всичките прозорци бяха отворени.

- Заповядай! - сложих кафето пред нея и седнах до Ан. Тя хвана ръцете ми в своите и ги постави в скута си.

- Как си сега? Как е Хари? - гледаше ме в очите и се усмихваше щастливо.

- Той е добре. Ние сме добре. - усмихнах се широко.

- Радвам се. Ще ставам баба и това е невероятно! - отпи от кафето си. - Хари е много, много щастлив! Говорихме си по телефона.

- И какво ти каза? - попитах любопитно.

- Ам нищо ново. - имаше нещо, което криеше.