4 Months [ Harry Styles BG. Fanfic ]

Forty • Five

И Н Т Е Р Е С Е Н   Д Е Н

Днес бях изключително изморена. На работа за всички ни беше много натоварено и колкото и да си почивах, бях смазана. Знаех, че щом Хари разбере, ще се ядоса.

Помолих Хари да вземе Емет от детската и за щастие той прие без въпроси.

Съсредоточих се в пътя, защото наистина щях да заспя. Тъкмо излизах от града,  ( А/Б къщата им е извън града ) когато попаднах в задръстване...

Разбира се, защо не?!

След 20 минути..

За двадесет минути минах по - малко от километър! Вече минаваше седем и десет, а аз обикновено се прибирах шест! Започвах да се изнервям.

Тъкмо започнахме да се движим и Хари ми звънна.

— Да?! - троснах се и зачаках отговор. - Ако това е някакъв скапан номер, Харолд, си го спести! - гласът ми изпълни цялата кола. Стиснах здраво волана. След това чух плач. Емет... - Мамка му...

— Сара? Какво стана? Всичко наред ли е?  - звучеше притеснен.

— Не... Нищо не е наред, скъпи. - усетих как устните ми започнаха да треперят. Не исках да плача. 

— Какво има, любов моя? Притесняваш м-

— Не ми говори така! Ще се разплача! - отново повиших тон. Емет все още плачеше. Горкото ми бебче.

— Кога се прибираш, миличка? Къде си? - продължаваше да говори с онзи загрижен тон все едно туко - що не му бях викала.

— В з-задръстване съм. След малко трябва да съм си вкъщи. - казах и си поех въздух.

— Само спокойно. Не искам да навредиш на бебето.

— Аз също. - натиснах педала за газта и тръгнах бавно.

— Ще затварям. Малкото бебе си иска вниманието. - усмихнах се, истински, за първи път откакто излязох от вкъщи тази сутрин.

— Окей. Кажи, че го обичам.

— Разбира се.

След десет минути най - сетне паркирах колата си пред вкъщи!

С голямо удоволствие откопчах колана си и махнах ключа. Взех чантата си от задната седалка. Щом излязох от колата и се изправих, силна болка се настани в корема. Не, не..