4 Months [ Harry Styles BG. Fanfic ]

Forty • Three

Н Е   С Е Г А

— Какво има? - отново попитах, но с малко по - настоятелен тон.

— Зейн ми п-писа туко - що, Х-хари. - веднага след като го каза избухна в плач. Сгуши се в мен и стисна тениската ми.

Причината, поради която бях толкова отвян, когато се прибрах, беше, че видях Зейн. Мислех, че не ме видя, но явно съм грешал.

— Не се притеснявай, Сара. - целунах главата. - Погледни ме. - само като погледнах в очите и', замръзнах. - Няма да позволим на Зейн да ни влезе под кожата. Не и този път!

— Не искам да ме нарани отново! - не се отдели от мен. - Не искам. - прошепна и единственото, което се чуваше, беше приглушения и' плач.

— Хайде, стига. Не искам да плачеш. И двамата не искаме Емет да те види, нали? - все едно в ръцете ми беше Емет - едно нежно същество, което обичах с цялото си сърце; което искаше да бъде обичано и да бъде защитено.

— Прав си. Да. Прав си, скъпи. - повтаряше бързо, докато бършеше очите си. - Отиди при него. Аз ще си направя един душ. - вдигна се на пръсти и целуна бузата ми. Усмихнах и' се, очаквайки, че ще ми отвърне, но не.

Бавно се качи горе чух как заключва вратата. Бързо извиках Емет да се прибере при мен.

— Къде е мама? - попита като седна на дивана.

— Отиде да се изкъпе. - целунах челото му. Определено температурата му беше паднала. - Как се чувстваш? - попитах и взех  телефона на Сара. Разбира се имаше парола и разбира се я знаех. 29072014. Датата на която се сгодихме.

— Добре. Това телефона на мама ли е? - попита той.

— Да. - усмихнах му се. Той ме гледаше странно.

— Какво правиш на него? Защо и' пипаш нещата? - усмихнах се и оставих телефона на масата.

— Ние нямаме тайни един между друг. Мама няма какво да крие от мен. Ние вкъщи можем да си гледаме нещата, но не може да взимаш нещата на някой твой приятел. - той кимна и ме погледна с усмивка. Качи се на дивана и допълзя до мен и обви ръце около врата ми. Седна в скута ми и сложи глава на рамото ми. Шампоана, който ползвахме, беше еднакъв и обожавах как мирише косата му. Разбира се неговия беше детския.