4 Months [ Harry Styles BG. Fanfic ]

Thirty • Three

— Аз ще стана. - изохках и станах недоволна от леглото. Плачът на Емет се чуваше и от стаята и от бебе-фона.

Влязох в стаята му и светнах само малката лампа.

— Какво има, Емет? - попитах го и го притиснах към себе си. Хвана косата ми и я дръпна. - Не, не, скъпи. Мама така я боли. - хванах ръчичката му и я махнах от косата си и я целунах. - Май си жаден, а? - от рафта до леглото взех шишето с вода и му го сложих бавно в устата. Той го улови и си сложи ръцете си от двете страни на шишето, но аз разбира се го държах. Въздъхнах доволна, че вече се успокои и седнах на стола.

Наблюдавах как с устничките си поема вода. Оглеждаше около себе си с дългите си мигли и беше най - сладкото бебе. Големите му зелени очи се спряха в моите и ведмага се усмихнах. Той също го направи. Пусна шишето и се засмя силно със сладкото си гласче.

— Какво стана, миличък? - попитах ухилена и започнах да го целувам, а той все още се смееше силно. - Моето малко сладко ангелче! - сложих го да легне на бедрата ми. Наведох се и целунах ръчичките и краченцата му.

— Как е той? - попита тихо Хари и влезе в стаята, завързвайки косата си.

— Добре е. Бил е жаден. Лигавето на мама. - той кимна и целунах Емет. Тогава чух телефона си да звънни от долу. - Дръж го за момент. - нямах си и на идея кой е и защо ми звъни в три сутринта...

Хващаше ме параноята и докато слизах по стълбите единственото, което ми се въртеше в главата беше, че Зейн може да ме притеснява отново.

Светнах лампите и тогава телефонът спря да звъни. Щом го отключих, видях името на майка ми.

Не.

Започнах да треперя още повече. Не, не, не! Няма как да е това, за което си мисля. Дано да не това. Дано да не е.

Веднага я набрах обратно и веднага вдигна.

— З-здравей, мамо. Всичко.. Ъм.. Всичко наред ли е? - ръката ми трепереше.

— Б-аща ти п-рипадна, Сара. М-оля те, ела с-с Хари. - не можеше да се поеме дъх, а аз имах нужда да седна.

— Да. Успокой се, нали. Идваме веднага! -веднага затворих и на бегом се качих горе. - Хари! Хари! - извиках щом влязох в спалнята ни да се облека. Едва - едва виждах, заради сълзите.