4 Months [ Harry Styles BG. Fanfic ]

Twenty.

Същата вечер цялото ни семейтво се събра- родители на Хари, моите и Джема, и Бен.

През цялото време Хари държеше Емет, а после и го нахрани. Виждах колко много му е липсвал с всяка една жадна целувка, която оставяше по лицето му или ръчичките му, а той също му се радваше много особено когато баща му го разсмиваше. Смееше се силно. Хари му беше донесъл много играчки, с които се занимаваше. От много емоции много бързо се измори и към осем часа Хари го приспа.

Баща ми и майка ми ни обясниха как е минал днешният ден в болницата. Докторите му казали, че за това състояние е много добре. Разбира се, се зарадвах много и отидох да го прегърна. Той беше отслабнал. И физически, и психипески. Всеки можеше да го види. На майка ми и' оставаше още малко докато полудее.

Все още не можех или отказвах да приема, че баща ми си отива. И няма да го приема.

Гостите ни си тръгнаха по - рано, защото Хари беше уморен от полета.

°°°
21:53.

Бях облякла пожамата си: едни къси панталонки и един къс потник. Миех зъбите си, докато водата във ваната се пълнеше. Не знаех къде е Хари , но предполагам, че е при сина си.

Изплакнах устата си няколко пъти и изчистих лицето си от грима.
Когато се обърнах, Хари седеше подпрян на рамката на вратата, със скръстени ръце, и ме наблюдаваше усмихнато. Стреснах се и подскочих.

— Хари! Стресна ме! - възкликнах тихо, все пак сина ни спеше. Сложих ръка между гърдите си и бавно нормализирах дишането си.
Хари ме гледаше усмихнато, докато се приближаваше до мен. Спря водата и потопи пръстите си, за да усети водата.

— Съжелявам, бебе. Добре ли си? - попита ме  и погали ръцете ми.

— Липсваше ми, толкова много, скъпи. Нямаш си и на представа колко много. - думите излязоха от устата ми. Щом усетих допира му, веднага загубвах здравия си разум.

— Тогава ти не можеш да си представиш колко много липсваше на мен. - сложих ръце на мивката като бях в гръб към нея, защото Хари обви ръце около кръста ми и оставяше шумни целувки върху повърхността на устните ми. Едната му ръка си остана на мястото, а другата сложи един кичур коса зад ухото ми. - Толкова си красива, любов моя! - простена и отново долепи устните ни. Преди да се усетя, той ме вдигна като булка и право с дрехите ми ме пусна внинателно във ваната.