Jimin: Two Halves [СПРЯНА]

III

- Имам Ками.-казах все още шокирана.
- Господи! О не мога да повярвам! След толкова години! Ейдриън! Ела тук!
Баща ми дойде след малко и изглеждаше объркан.
- Какво става, момичета?
- Мей! Тя получи Ками!-викна майка ми, хвана китката ми и я тикна под носа на баща ми.
Очите му се ококориха. Сега изглеждаха още по-различни от тези на мама. Може би бе, защото бяха от различни раси.
Той ме гушна. Мама дойде и направихме групова прегръдка. Чувах подсмърчанията на майка ми. Сърцето ми туптеше с все сила. Не можех да повярвам, че денят най-после бе дошъл.
След малко те ме пуснаха с насълзени очи. Изглеждаха развълнувани.
- Как се казва?-попита ме баща ми направо.
Замислих се и установих, че си нямах представа.
- Ами... не знам.
- МОЛЯ?!-викнаха и двамата. Започнах да размахвам ръце безпомощно.
- Ами днес срещнах три момчета! От къде да знам кой е!
- То се усеща. Погледа му ще те накара да се разтопиш.- обясни ми мама.
- Ами... тогава едното отпада, защото като го видях ми се доповръща. Остават две.
- Значи утре имаш мисия да разбереш кой е.- каза баща ми с назидателен тон.
- А как се казват?-попита ме мама.
- Мин Хо и Хосеок.-отвърнах с усмивка. Беше ми неловко дори да произнеса имената им.
След обстоен разпит как изглеждат и още някакви глупости, ме оставиха сама. Настроението ми се оправи. Отворих раницата си и очите ми попаднаха на сивата тениска на Джимин. Взех я в ръцете си и изпитах странното желание да я помириша.

Ъгх, Мей, какво ти става?!

Спомних си как ме беше засрамил пред класа. Усмивка се разля по устните ми.

Той не каза ли, че това бе любимата му тениска?

И докато се осъзная вече държах пертманентните маркери и драсках като освирепяла. Добавих боички и написах Go fuck yourself. Взех ножиците и хванах част от плата.

Чакай... това е прекалено...
Не не е. Ако не му покажа че тези неща не минават при мен още от сега, той ще стане част от тези, които ми се подиграват.

Срязах блузата на няколко места. Чувствах се много добре.
...
*на следващия ден*

Пристигнах в училище и бях на седмото небе. Вече нямаше да ми се подиграват. Имах си Ками! Веднага изтичах при Роуз и й показах.
- О, ГОСПОДИ! ИМАШ КАМИ!-изкрещя тя и целия клас ни заобиколи, за да се увери с очите си.
- Не можеше ли да го кажеш по-тихо, по дяволите?!-изшептях й истерично.
- Това вярно ли е?-попита ме Джи А и нагло дръпна китката ми.- Сигурна ли си, че това не е маркер?
Присвих очи и изтръгнах китката си от ръцете й.
- Напълно.
- О. Хах, ами, честито! Направи услуга на горкото момче и се отречи от рано.
Стиснах ръцете си в юмруци.
- Това, че ти си решила да се правиш на готина и да се отречеш, заради тъпите ти прищявки, не означава, че аз ще го направя. И съм сигурна, че с това момче ще се получи!-казах уверено.
Тя ме изгледа насмешливо и сложи ръката си на кръста.
- О, нима? И кое е това момче?
- А... ами...
Не знаех. Хвана ме не тясно.
- Хахахаха! Тя дори не знае. Жалка си, Мей, честно!-каза ми и се обърна замятайки косата си.
И отново станах за посмешище пред класа...
Седнах на чина си и се опитах да забравя случилото се. Мин Хо се обърна и ми се усмихна. Сърцето ми заби учестено.
- Хей. Поздравления! За Ками имам предвид.
Премигах объркано.
- А, ъъъ... мерси.
- Но не знаеш от кого е, а?
- Ами да...
Той се усмихна.
- Не се притеснявай!-каза той и посочи своето Ками.- И аз не знаех коя е тя в началото, но съвсем скоро разбрах.
Сърцето ми спря.
Значи Мин Хо не бе човекът...
И тогава се сетих, че не бе възможно да е той. Та ние се бяхме видяли преди година за пръв път. Няма как Ками да се появи чак сега!
Лепнах си изкуствена усмивка.
- Оо. И коя е тя, ако мога да попитам? Как се казва?
Той се усмихна и посочи с глава новото момиче в края на стаята.
- Казва се Натали. Има... специфичен характер и все още отказва да ме приеме, но луните си знаят работата.
Това бе очарователно.
Звънецът би и госпожата влезе. След десетина минути влезе Джимин.
- Много Ви е рано да закъснявате, г-н Парк! Едва вторият учебен ден е! Ако това стане част от ежедневието Ви, ще си имате проблеми.
Докато госпожата му говореше той гледаше отегчено и подбелваше очи. Джи А му пращаше въздушни целувки, а той й намигна. Ъгх, това ще е най-противната двойка в училище, честно.
Мислех си за Джей Хоуп и как можех да го видя и да му кажа, че той бе любовта на живота ми.
- Сядай.
Джимин си седна на мястото и започнаха да си подхвърлят бележки с Джи А.
По средата на часа тая бележка похвръкна към мен. Джимин се обърна и ми изшептя:
- Дай ми я.
Смръщих се. От къде, на къде...
- Хайде, сладурано!
Изчервих се, но се направих на отегчена. Наведох се и взех бележката. Когато се изправих, видях госпожата, застанала до мен. Замръзнах. Тя изтръгна листчето от пръстите ми и каза:
- Я да видим този разговор колко е интересен, че да не внимавате в час госпожице Хиори.
- Г-госпожо... не аз съм писала беле...
Но госпожата не дочака да се изкажа и зачете силно:
Джимин-оппа, толкова си сладък. Кога ще останем насаме?

Зачервих се цялата и закрих лицето си. Целия клас се засмя. Сега всички мислеха, че си падам по Джимин.
- Е "Джимин-оппа" ще й отговориш ли, че да миряса най- сетне и да започне да внимава в час?-попита госпожата като се обърна към Джимин.
Той театрално се обърна към мен и каза:
- Съжалявам, мила, не си мой тип. Може би, ако се обличаше по-женствено и косата ти не бе синя...
Роуз се обърна към него и му изсъска да престане, но той не й обърна внимание.

Убийте ме...
...
След часовете се разбрах с Мин Хо да отидем в кафенето заедно с Хосеок. Надявах се там да имам шанса да му кажа.
Точно, когато тръгнах да излизам от стаята, някой ме дръпна за качулката на якето.
- Ей, синя глава! Къде ми е тениската?
Е, познайте кой беше? Джимин се приближи до мен и ме изгледа нахално.
Усмихнах се, събрах целия кураж, който имах, извадих тениската и му я връчих.
- Тунинговах я. Не ми благодари.
Излязох доволна от стаята. Върнах му го за всичко. И вчера, и днес.
След секунда чух вик.
- СИНЯ ГЛАВОО!
Последваха бързи стъпки. Стиснах ръцете си в юмруци и затичах възможно най-бързо.
-------------
Хей ♡
Ето я и новата глава ~
Съжалявам за грешките Т-Т
Love you