Jimin: Two Halves [СПРЯНА]

XX

Джимин се оглеждаше подозрително наоколо. Наблюдавах го внимателно.

- Джимин-а? Добре ли си?

Той преглътна шумно и прехапа устна. Какво се случваше? В един момент очите му спряха да шават, а се заковаха в ръцете му, почиващи си на масата.

- Може ли да не говорим за това точно сега? - помоли той тихо. Настронието му се бе променило. Сега изглеждаше тъжен и може би малко депресиран.

Но това би било поредното нещо, за което нямаше да ми разкаже. Поредната загадка от неговия живот, която ще си остане в мъглата. Той не обичаше да му се месят в живота. Но нямаше избор. Защото този път нямаше да се задоволя с неточни отговори.

- Не. Отговори ми сега.- отсякох. Очите му се отделиха от точката, в която се бяха загледали и ме пронизаха право в сърцето.

- Н-но - Джимин се опита да спори, но аз го прекъснах.

- Нима това ще бъде поредното нещо, което искаш да скриеш от мен? Въпреки че застраши моя живот?

Той премига и отново отвори уста. Но този път не бе, за да спори...

- Те ме тормозеха когато бях в Основно училище. - почти изшептя момчето пред мен.
Очите ми се ококориха. Т-това бе абсурдно! Парк Джимин? Тормозен?! Това и да го бях видяла с очите си, не бих повярвала. Повдигнах вежда невярващо.

- Това ли измисли? - попитах изнервено. Хората започнаха да се обръщат към нас. Трябваше да се старая да бъда по-тиха. Джимин, от друга страна, дори не си опитваше да си държи подобаващо.

- Ти да не мислиш, че ще те излъжа за това?!- почти изкрещя той. Библиотекарката ни изгледа на кръв, а аз изшептях едно "Извинете".

- По-тихо!- изскърцах със зъби. - И да, според мен криеш нещо.

Момчето присви очи и придоби скептично изражение.

- О да, истината е, че съм наркотрафикант и те бяха най-добрите ми клиенти. Така повече ли ти харесва? - попита той като не промени изражението си дори за миг. Това ме накара да се изкикотя, но се въздържах.

- Ами по-възможно ми си струва. Но сега сериозно... наистина ли са те тормозили?

Джимин кимна сковано. Не изглеждаше особено щастлив да сподели това...

- А защо?- се отрони от устата ми, преди да успея да го спра.

Момчето изглеждаше леко притеснено.