Jimin: Two Halves [СПРЯНА]

XVI

- Слушай сега, аз ще вляза, и ще ти метна въже като стигна моята стая. Ти ще се изкатериш нагоре и готово! - обясних набързо плана. Джимин ме погледна с насмешка.

- Да ти приличам на Беър Грилс?- попита той като отново пусна мазната си усмивка.

- Не, той е много по-мъжествен... ноо нямаш много избор. Не ти се спи в градината нали? - отвърнах като повдигнах вежда. Лицето му постепенно почна да се променя: от арогантно в примирено.

- А не може ли да вляза с теб и да кажа, че имаме проект?- попита той с надежда.

- Да, и просто сме заспали докато го правим цяла нощ?- продължих мисълта му. Джимин се усмихна и кимна.

- Точно!

- Ами в този случай те ще имат два варианта за реакция.- обясних бавно. Усещах как бе посветил цялото си внимание на мен, което ми се стори очарователно. - Първи- гонят ни от вкъщи и се отричат от мен, защото съм "прекалено малка за секс" и втори- Мама ми побутва пакетче презервативи в ръката докато никой не гледа.

По лицето на Джимин се изписа отвращение.

- Ама ние нищо такова няма да правим!- викна той. Беше прекалено шумен и затова му изшътках.

- Да, но те няма да ни повярват. И за да ми спестиш униженията ще може ли просто да се изкачиш по проклетото въже и да се скриеш под леглото?! ТОЛКОВА ЛИ МНОГО ИСКАМ?!

Сега той ми изшътка и прекара пръсти през косата си. Сетне изпъшка и кимна.

- Давай. Влизай.

Усмихнах се широко и позвънях на вратата. Джимин се хвърли в близките храсти, за да се скрие. Не след дълго мама ми отвори. Изглеждаше притеснена... и бясна. Много, много бясна.

Крещяха ми, караха ми се, разпитваха ме и ме наказаха... но след това мама се разплака и се прегърнахме. Предполагам това бе нормално за нашето семейство...

- Нямаш си представа колко се уплашихме.- каза мама през сълзи.-  Защо го направи?! Толкова не в твой стил е!

- Хайде стига вече...- отсече баща ми. - Качвай се в стаята си!

В очите му се четеше разочарование. Болеше ме, но нямаше какво да направя. Обърнах се и закрачих към стаята си.

Явно тези дни нямаше да спра да ги разочаровам... Тъжно. Мислех си как можех да им се реванширам и да им обещая, че повече няма да върша неща, които не трябва, докато връзвах чаршафите един за друг, за да може Джимин да се изкатери по тях. Е какво?! Този път ще е последен, а и те няма да научат за това!