Jimin: Two Halves [СПРЯНА]

XXII

Нямах представа, че е възможно да се натъпчат над 100 човека в толкова малък апартамент. Но ето, чудеса се случват всеки ден. През тълпата, дори не виждах човека, който организира купона- Роуз.

- Изглежда цялото даскало е тук...- измрънках под нос, но Джимин някак успя да ме чуе и се засмя тихо.

- Или по-скоро целият град.

Огледах се няколко пъти, надявайки се да видя познато лице. Тогава мернах една позната русолява глава и се запътих към нея, а Джимин ме последва.

- А на бас, че половината от тези хора тук, дори не знаят какво празнуваме.- казах силно, за да ме чуе, въпреки дънещата музика. Веждите на Джимин подскочиха нагоре и сбърчиха челото му. Нахална усмивка се разля по устните му.

- А нима ти знаеш какво празнуваме? - викна той в ухото ми. Подскочих и го сръгах с пръст в корема.

- Разбира се, че да. Нали ти казах по-рано!

Той подбели очи и се засмя. Изглеждаше толкова наперен, че ми се искаше да го ударя с нещо в лицето.

- Щом вярваш, че това е истинската причина... добре.

Премигах объркано. Да не би Джимин да знаеше нещо, което аз не? Но защо се учудвам. Последния месец той вечно е по- информираният от двама ни. Сякаш аз вечно бях две крачки зад него. И сякаш разбирах само тази част от истината, която той искаше да разбера. Нима така ще продължим и за напред?

Обърнах се към мястото, на където бях тръгнала. Мин Хо още беше там. И прегръщаше момиче. Ококорих се при гледката. Забързах към него и, когато го стигнах, поставих ръка на рамото му. Той се обърна сепнато, но когато ме видя се усмихна.

- Мей! Как е?- попита Мин Хо, но погледа ми веднага се насочи към момичето, което го прегръщаше. Натали. Неговата Натали. Отново се усмихнах широко. Значи все пак са успели да превъзмогнат всичките си проблеми и са се събрали!
Ками си знае работата.- каза ми веднъж Мин Хо. Явно наистина е знаел какво говори.

- Трябва да си поговорим с теб. - казах му като го посочих с пръст закачливо. Той се засмя.

- Имаш ли време?- попита момчето като ме погледна и после и Джимин, който бе застанал точно до мен. Сякаш по-скоро питаше приятеля ми дали ми позволява да комуникирам с други същества от мъжки пол.
Обърнах се към Джимин, за да видя изражението на лицето му. За моя изненада не изглеждаше стегнат като тетива за лък. Изглеждаше примирен.
Приближи се до мен и постави топла целувка на челото ми.