Jimin: Two Halves [СПРЯНА]

XXVIII

След многото емоции започнах да мисля рационално. Стоях в парка, в полунощ, много след вечерния си час, с Парк Джимин- играчът на училището, който призна, че ме обича. Какво по дяволите...

- Какво ще правим сега?- попитах го, прехапвайки устна. Той пусна една закачлива полуусмивка и отвърна:

- Имам  предложение, но едва ли ще ти хареса...

Забелих очи и се засмях. Ударих го по рамото и казах:

- Говорех за друго... какво ще кажа на нашите?

Джимин прокара пръсти през косата си и въздъхна. После каза, че той ще се погрижи и набра мама. След това й разказа една не особено добре скалъпена история как аз през цялото това време съм била в неговия апартамент, че сме имали уговорка, за която той забравил и как аз съм го чакала часове. А телефонът ми се бил блокирал и не съм могла да се обадя на никого и съм решила да остана в апартамента му, защото е станало късно и било опасно.

Слушах невероятната история с вдигнати вежди. Не знаех дали мама се е вързала, но облекченото изражение на Джимин свали тежестта от плешките ми. Когато затвори се усмихна.

- Каза, че може да спиш у нас, но утре ще трябва да си поговорите.

Явно го бе приела спокойно... сигурно е заради бременността. Хормоните й бушуваха и бе спокойна в ситуации, в които иначе би отишла да ми забие два шамара. И обратно...

- Значи отиваме в апартамента ти? Това значи ли, че най-накрая ще се запозная с вашите?- попитах като повдигнах вежда. Очите на Джимин се стрелнаха настрани и  прехапа устна. После пак ме погледна, но изглеждаше гузно.

- Ами не точно...

Стиснах зъби, но начина по който ми гледаше ме накара да се успокоя.

- Пак се опитваш да скриеш нещо...- съобщих студено. Той се ококори и се пресегна към ръката ми.

- Ще ти кажа всичко. Нека се приберем...

Сигурно като се приберем щеше да ме удари с нещо по главата, за да забравя за разговора ни и той да си остане със скъпоценните си тайни... И после щеше да има "О, добре ли си? Намерих те припаднала пред училище. Боли ли те нещо? Помниш ли нещо от последните 5 часа?"

Но това всъщност не се случи. Апартаментът беше малък, обзавеждането- старо. Но това място имаше различна енергия от тази на Джимин и ми беше странно да приема, че живее тук.