Jimin: Two Halves [СПРЯНА]

IV

Тичах с всички сили. Но скоро стигнах в час на училището, която не познавах. Започнах да завивам наляво- надясно по малките коридорчета, с цел да го объркам, но не се получаваше. Въпрос на време бе да ме настигне. Влязох в една стая и се облегнах на вратата, за да не му позволя да влезе. Бях останала без дъх. Чувствах огън в дробовете си.
Но точно след секунда чух тежки стъпки спиращи пред вратата. Сърцето ми спря и се изпълних с надежда, че може да подмине стаята.
Но уви.
Дръжката на вратата се наклони и той забута вратата, за да влезе. Бутах вратата в противоположната посока, но мисля, че е ясно кой бе по-силният.
Той отвори рязко вратата и аз паднах на пода. Станах възможно най-бързо, за да срещна бесният му поглед. За първи път ме хвана страх. Заотстъпвах назад, а той тръгна към мен. Знаех на къде върви това. Бях изчела достатъчно фенфикшъни, за да разбера. Но проблема е, че попринцип момчето е заинтересувано от момичето и сцената завършва с целувка. А тази сцена щеше да завърши с юмрука му в зъбите ми.
Гърбът ми допря стената и страхът ми си увеличи двойно. Очите на Джимин бяха пълни с гняв.
Но дали бе, защото му съсипах тениската? По-скоро бе, защото не му се подчиних.
Разстоянието между нас нямаше и педя. Усещах как яростните му очи шаваха по лицето, сякаш търсеха част от него, която не мразят. Осъзнах, че го гледах в очите и се притесних, че може да се ядоса от това и наведох главата си. Обаче той хвана с два пръста брадичката ми и я повдигна нагоре.
- Нямаш си представа с кого се забъркваш...-каза ми бавно.

Мей, дишай! Просто се опитва да те сплаши. Нищо не може да ти направи. Само лае.

- Хах. Получи това което заслужаваше.
Той се усмихна.
- Отмъстителна си, а? Хубаво. Обичам тази игра. Да видим колко далеч ще стигнеш. Но аз, за разлика от теб, нямам нито ограничения, нито съвест.
Гледаше ме с присвити очи и се усмихваше зловещо.
Потреперих.
Той се отдалечи и аз започнах да съжалявам, че му съсипах тениската...
Джимин излезе от стаята и аз се свлякох на пода. Какво щях да правя?! Този психопат щеше да ми направи нещо.
Получих съобщение и звука ми заби шамар. Какво ми ставаше?! Та ако ми направи нещо щях да му го върна.
А и вече не бях сама. Сродната ми душа бе някъде тук. Той щеше да ме защити от него... Само трябва да разбера кой е...
Проверих съобщението на телефона си.

Мин Хо: Мей, идваш ли?

Сепнах се. Тотално забравих, че се бях разбрала с него и Хосеок да отидем в кафето.

По дяволите...

Скочих и затичах в някаква посока. Но, за съжаление, не познавах тази част от училището и на практика се бях загубила. А наоколо нямаше хора, които да попитам. Изпаднах в паника.
Изведнъж чух стъпки зад гърба си. Бяха тежки и някак... спънати.
Обърнах се бързо, но това което видях секна дъха ми.

Хосеок.... беше целия в кръв.

Опитваше се да ходи в моя посока, но не изглеждаше способен да се държи на краката си. Изтичах до него възможно най-бързо. Хванах го под мишница, но той се свлече на земята.
Цялата треперех. Сълзи се спускаха по бузите ми. Хванах лицето му в шепите си.
- Хосеок! Съвземи се. Моля те, кажи нещо!-виках като го тресях истерично.
Но той изглеждаше замаян и припадна след малко.
Веднага набрах 911 (112).
...
Защо се случваше всичко това?!
---------------
*драматична музика*
Ето я и главата ~
Сори, че се бавя толкова с главите, но наистина нямам много време напоследък, а и музата ми избяга в гората и не мога да я намеря все още... може да се е скрила в някой кладенец...
Благодаря, че четете ❤💕💖