Jimin: Two Halves [СПРЯНА]

XXXIII

Главата отново е за angsty playlist :Д Приятно четене ^-^ (не  е редактирана, съжалявам нямах време)
------------------------

Момчето, което ме прегръщаше изведнъж се напрегна, а след това ме пусна. Това име пробуди спомен. Спомен как Джимин плачеше в ръцете ми почти всяка нощ заради човек с това име. Това ли бе въпросният Джънгкук? Що за съвпадение бе това?

- Х-хюнг...

Куки изведнъж се изправи и се приближи към Джимин. Стоях с наблюдавах всичко това с широко отворени очи, за да не изпусна нещо. Толкова въпроси се появиха в главата ми, но реших просто да се оставя на течението.

Джимин изведнъж се засили и прегърна другото момче. То, от друга страна, бе като дърво, не смееше да помръдне. Сякаш още не можеше да повярва на очите си.  Но след като осъзна какво се случва и той прегърна Джимин силно.

- Къде ли не те търсех...- каза тихо по-голямото момче, стискайки още по-силно, сякаш се страхуваше, че Джънгкук ще се изплъзне измежду пръстите му. Но след това го пусна и се усмихна широко.- Къде беше по дяволите?!

Куки се усмихна неловко и се почеша зад врата.

- Тук-там...

Джимин го хвана за яката и го изгледа ядосано.

- Ти малък...- но след това пак омекна и се усмихна.

Изведнъж се почувствах излишна и станах от стола.

- Аз ще тръгвам.- обявих. Бях твърде изморена от всичко случило се днес. Направих точно две крачки преди да усетя нечия ръка на рамото ми. Обърнах се бавно и видях загриженото лице на Джимин. Изведнъж той дръпна ръката си като попарен, спомняйки си думите  ми от преди час-два.

- Как е майка ти?- пита той. Този въпрос отново ме върна в реалността. Сякаш допреди малко не обръщах внимание на нещото, което ме душеше от известно време. Преглътнах и премигах бързо, за да разсея сълзите, които отново се събираха в ъгълчетата на очите ми.

- Тя загуби бебето.- казах доста по-студено отколкото целях и някак... укорително.

Джимин пребледня. Забелязах, че ръцете му започнаха да треперят и той отстъпи назад.

- Мей, аз...

Въздъхнах разтрих слепоочията си, в опит да спра болката.

- Да, знам... Аз трябва да си вървя. Сигурна съм, че имате какво да си кажете... Беше ми приятно, Джънгкук.- отвърнах изморено. Момчето ми се усмихна, но аз нямах сили да отвърна със същото. След това кимнах на Джимин и излязох от магазина.