Jimin: Two Halves [СПРЯНА]

XXIII

Не говори повече с него.

Това се въртеше в главата ми. Не говори с човека, който ще ти каже това, което трябва да знаеш. Не говори с този, който има отговори на всичките ти въпроси.

Стиснах зъби. Да не би да си мисли, че може да ме контролира? Никой не може да ме контролира! Дори аз самата не мога да се контролирам!

Но сега не бе момента да споря с него. Не исках да си играя с огъня.
Кой знае какво можеше да направи...

***
Преоблякох се в огромната ми пижама, която ми стоеше като чувал, но ми бе най-удобна.
Бях на телефона и преглеждах социалните медии. Нищо интересно. Отново.

И тогава се чу потропване на вратата. Кой бе по това време? Нима мама пак бе станала, за да яде, когато се очакваше да спи?

- Влез.- казах, като заключих телефона си, за да се подсигуря. За моя изненада бе Джимин.

- Дай си телефона.- заповяда ми, гледайки към ръцете ми. Хванах устройството здраво, притеснена, че може да ми го изтегли от ръцете всеки момент.

- И аз се радвам да те видя.- казах отегчено. Джимин забели очи и клекна пред мен протягайки ръка с дланта нагоре. Явно чакаше да му предам телефона.

Наведох се към него и се усмихнах. Той започна да свива пръсти в знак, че иска да го дам. Вместо това просто целунах дланта му и отново се усмихнах.

Той се засмя леко и отвърна:

- Не се прави на очарователна, а ми тай телефона си.

Прокарах пръсти през тъмно синята си коса. Джимин търпеливо ме чакаше. Отново лепнах мазната усмивка на лицето  си и пъхнах телефона в пазвата си (под блузата).

- Какъв телефон?- попитах невинно. - Телефонът ми е в шахтата, нали помниш?

На Джимин беше започнало да му писва. Той се изправи и започна да се приближава до мен, лазейки по леглото. Когато се доближи, ръката му се насочи към смартфона. Но аз веднага му ударих ръката.

- Хей! Парк Джимин! Влизаш в стая на момиче и тръгваш да бъркаш под блузата й! Нямаш ли срам?! - викнах възмутено. Той се засмя, хвана бедрата ми и ме придърпа към себе си. Мускулите на ръцете му се очертаха при изместването ми. Което си беше доста "уау".

- Стане ли дума за теб, нямам срам.- отвърна той, гласът му беше дълбок. Самодоволна усмивка отново бе на лицето му. Незнайно защо внезапно ми стана горещо.