Jimin: Two Halves [СПРЯНА]

XXIV

Очите ми се разшириха. Джимин... срам ли го беше?  Това беше необичайно. Доста необичайно.

- Защо?- попитах, изучавайки лицето му. Излеждаше толкова... мекичък и сладък. Тотална противоположност на това, което беше преди малко.

Очите му все още бяха приковани в пода.

- Кошмарите....- отвърна Джимин тихо. -По някакъв начин ми помагаш да се преборя с тях.

Махнах му с ръка да влезе и той се усмихна топло. След това се метна на матрака, което почти ме изстреля във въздуха.

Нагласих възглавницата му, Джимин се зави и се обърна към мен. Въздъхна и сложи ръка под бузата си. Беше се загледал в очите ми. Усмихнах се и защипах едната му буза. Беше мека.

Тогава си дадох сметка с какъв биполярен човек си имах работа. До преди малко беше доминантен и смел, а сега се държеше като малко момченце.

- Искам да спя.- обявих му, а той само кимна. Протегнах се и изключих нощната лампа. След това усетих силните му ръце около талията ми. Придърпа ме към себе си и ме обви и с крак. Усещах стегнатите му мускули под тънката блуза.

Не. Не мисли за това сега. Трябва да спиш!

Затворих очи, но сърцето ми сякаш можеше да бъде чуто из цялата стая. Челото ми бе допряно у неговото, ароматът му ме заобикаляше.

***

Очаквах, както всяка вечер, да се събудя от крясъка на Джимин. Или от бурното му въртене по време на кошмара. Но не. Събудих се от силно смъркане и сълзи, падащи по лицето ми. Отворих сънено очи и видях, че плачеше.

Това накара сърцето ми да се свие. Мразех да го виждам толкова сломен. Той бе просто момче.
Сложих ръка на бузата му и забърсах с палец сълзите. Носът му бе станал червен.

- Всичко е наред. Тук съм.- прошушнах, докато го галех успокоително по косата. Джимин отвори зачервените си очи и ме погледна съкрушено. В този момент и аз исках да заплача. Придърпа ме към себе си и зарови в шията ми. Усетих как капчиците  се търкулват по кожата ми и падат на възглавницата. Продължавах да галя косата му с надеждата да спре риданията си.

- Не мога повече.- каза Джимин тихо. Гласът му трепереше. - Не мога да понеса повече от това.

Отдръпнах се от него, за да го погледна в очите. Той не искаше да повдигне поглед към мен, затова повдигнах леко брадичката му. Отново погалих бузата му с опакото на ръката ми.