Jimin: Two Halves [СПРЯНА]

VII

След няколко минути тази снимка бе засипана със стотици коментари и лайкове. Уоу, това стана прекалено... не очаквах това. Някой ми писа. По дяволите, беше Джимин.

Park Jimin: Синя главо, мъртва си.

Бях впечатлена от това, че използва пунктуация. Не приличаше на такъв човек. Но се притесних, че този път прекалих.

Hyori Mei: Какво съм направила?! ХД

Знаех, че това бе жесток удар по достойнството му и ми харесваше властта, която ми даваше това.

Park Jimin: ...
Park Jimin: Ще видиш...

Въздъхнах. Това момче така и не разбра, че аз съм по-добра от него на тази игра. Но нищо, нека видим какво можеше.
...

Алармата ми би. Отворих очи, някак си, и станах от леглото. Отидох в хола и включих телевизора. Влязох във Facebook през телефона си и видях, че имам поне 100 известия. Каквооо?! Бяха основно коментари, но и имаше много споделяния на снимката. За съжаление не можех да видя какво бяха писали хората, защото Джимин вече я беше изтрил. Гадно. Е, можех да се надявам, че Роуз има скрийншоти.

Отидох на училище с усмивка. За пръв път от доста време... Засякох Джимин по път за класната стая. Не исках да ме вижда, затова ходех зад него възможно най-тихо. Той отвори вратата и влезе. Последвах го и си седнах на мястото. Когато хората забелязаха, че Джимин е в стаята започна едно блъскане, викане и хилене. Чуваха се забавни подмятания, а аз гледах безпомощният му поглед със задоволство. Въпреки всичко, той си оставаше нов и все пак се притесняваше от новия клас.

Изведнъж Джи А стана и застана пред него.

- Я! Млъквайте! Това е просто някаква тъпа снимка! Това, че той е изглеждал зле преди, не означава нищо! Поне се е променил и вече изглежда страхотно, а не като някои други, които си стоят на едно положение от 10 годишни.-изкрещя тя.

Еха, не можех да повярвам, че тя бе способна да изрече толкова дълга мисъл. И знаех, че говори за мен, но в момента изобщо не ми пукаше. Но по този начин ми провали момента на злорадство.

...

Часовете започнаха и с всеки час Джимин се чувстваше все по-уверен в себе си. Дори в часа по английски си извади телефона и най-нахално започна да ме снима. И то не е какви да е снимки, а точно в най-неподходящите моменти- докато кихах, докато се прозявах и дори като говорех. Снимаше ме и той и един от класа се смееха истерично на всяка снимка. И, като завършек на този час, направиха колекция със снимките ми и ги качиха във Facebook. Бях тотално възхитена. Нямаше как да стане по-хубаво! Добре, че нямаше много хора да видят тези снимки, тъй като бързо ги направих скрити от стената ми.