Ти си моя

Глава 1

Може би ви е познат случая със разбитото семейство и мащехата ,нали?Не,тук няма мащеха.Родителите ми се разделиха преди години и сега и двамата живеят с други хора.Естествено аз останах при мама.Тя се ожени за Питър- новото и гадже.Или вече мъж.Баща ми си беше намерил една от бившите жени на най-известния милионер в страната ми.Бяха си напълно щастливи.Аз също.Докато мама не ми каза че ще трябва да остана за месец-два при баща ми.
-Моля?Какво каза мамо?
Нямам намерение да оставам при татко!Знаеш ли по-добре да остана при баба,докато ви няма.
-Ема не можеш да останеш при баба си-тя е във Франция за десет дена.А ние с Питър тръгваме веднага щом те оставим при баща ти.Ще те заведем до Маями и след месец ще те вземем.
Изръмжах тихо:
-Аааахххх.Добре.Но само месец.Иначе си тръгвам оттам.
-Добре.Сега си събери багажа.
И така успях да събера багажа си за два часа.На другия ден щях да пътувам за къщата на татко във Маями и да се запозная със семейството му.Каква ирония само.
........
Не съм сигурна колко часа сме пътували, поради причината че проспах целия път.Мама ме сръчна:
-Ема след час ще сме пред къщата.Събуди се най-накрая.
Надигнах се от седалките и разтрих очите си.Пооправих косата си и сложих малко гланц за устни.Трябваше да приличам на свежа краставичка ,не на изгнил портокал. Както и да е.След малко Питър спря колата пред една огромна къща.Ти да видиш каква къща- триетажна,че и с два гаража.А на паркинга пред къщата бяха спряни две коли.Луксозни коли.Явно татко наистина е намерил милионерска съпруга.
Видях го да излиза на входната врата.Той даде знак на Питър да паркира колата на паркинга.Отворих вратите и веднага се метнах на рамената му да го прегърна.
-Емалийс!Колко ми липсваше само!Виж се колко си пораснала!
Леко се изчервих защото въпреки че бях на 20 нашите ме смятаха за бебе.Затова мама отказа да ме остави сама удома.
-Здравей Джон.
-Ана- поздравиха се мама и татко.- Колко време ще бъде Ема при мен?
-Само месец татко.Само месец.
-Моля те остани поне до края на лятото мила.Толкова неща имам да ти разказвам ,а и не съм те виждал от година.
-Но татко аз...-мама ме погледна с умилителен поглед,което означаваше че трябва да приема.
-Добре.Ще остана.
Татко грейна от щастие.
Мама погледна часовника си и извика:
-Господи Питър - имаме по-малко от 30 минути до полета.
Тя дойде до мен, прегърна ме и ми шепна:
-Ако само някой ти навреди или пречи -просто ми се обади.Имам приятелка, която живее наблизо.Ще отидеш при нея чу ли?
-Не се тревожи.Ще се оправя.
Двамата с Питър потеглиха.
Татко взе куфарите ми и тръгна към входната врата. Аз се загледах в колите-тези хора бяха наистина богати.Кой човек би си купил Porsche Cayenne и Lamborghini със сребърно покритие на джантите за бога?
Насочих се към вратата и татко ме въведе в огромен коридор или по-точно стая.Той остави всичко на пода:
-Избери си стая.Всички освен тази на третия етаж са свободни.Качи се по асансьора.
Моля?!По асансьора?
Това вече е прекалено.Натоварих всички неща в кабинката и натиснах копчето за втория етаж.След секунди вратите се отвориха.Взех куфарите си и тръгнах да си избирам стая.Имаше две огромни стаи.Първата беше бяла, а втората беше морско-синя.Избрах последната.Тя беше в дъното на коридора ,вдясно от асансьора.Идеално.Разопаковах нещата си.След секунди на вратата ми се почука.
-Кой е?
-Макс.Може ли да вляза?
-Ами да може.
Момчето влезе и единственото ,което ми направи впечатление бе че е само по къси черни шорти.
-Ще вечеряме. Идваш ли? Емалийс нали?
-След минута слизам. И да , Емалийс.
Той излезе и аз се подготвих .Сложих си потник и къси панталонки.В Маями беше ужасно горещо.Насочих се към асансьора, когато изведнъж в мен се блъсна нещо.Огромен немски дог ме беше бутнал на земята и в момента ближеше краката ми.
Бързо станах и се насочих към първия етаж.Намерих огромната трапезария и когато влязох вътре ,всички ме погледнаха сякаш идвам от Марс.На масата седяха татко,Роуз и още две момчета ,вероятно моя възраст.Единия от тях беше Макс.Леко се изчервих,а татко ме представи:
-Ед,Макс това това е дъщеря ми ,Емалийс.Ще остане тук до края на лятото.
Роуз,новата на баща ми,стана от масата и силно ме прегърна:
-Надявам се да се чувстваш като удома си миличка.Запознай се със синовете ми-Ейдриън и Макс.
Огледах другото момче до Макс-имаше дълга руса коса, и много хубави очи.Макс видимо беше по-малък от него ,но и него си го биваше.
-Аз..приятно ми е да се запознаем.
Ейдриън само ме погледна и стана от масата.Господи.Аз бях 1,80 и се смятах за съвсем нормална. Но другите високи хора ми се струваха прекалено високи.Здрависахме се и всички седнахме да ядем заедно.Роуз беше приятна жена.Не беше надувка.Но синовете и май бяха глезени синчета.След вечерята исках да помогна на Роуз ,но тя категорично отказа и ме изпрати в стаята ми да си подредя багажа.
-Емалийс. Ако някое от момчетата ми те притеснява,спокойно може да му зашлевиш шамар.Те са толкова разглезени,че нямат спирка.Но все още имам контрол над тях.
-Ще го имам в предвид.
Целунах татко и се качих по стълбите.Не по асансьора.Насочих се към стаята си и забелязах че вратата е леко отворена.Влязох рязко и какво да видя - кучето дъвчеше любимите ми бикини в устата си.
-Ах ти!Пусни ги веднага!
Започнахме да се гоним из стаята ,а аз все не успявах да си взема бельото.Чух че някой идва и тъкмо да се хвърля върху кучето,когато Ейдриън влезе.Кучето му подаде бикините в ръката му ,а той само се огледа :
-Твои ли са?
-Ами да мои са.Би ли казал на кучето си да ми ги върне!
Той само се усмихна лениво :
-Виж сега.Кучето се казва Алфа е може да ходи където си поиска.А относно това -той разтресе бикините пред лицето ми-вече е мое.
-Моля? Веднага ми ги върни!
-Ооо малката Емалийс не може да живее без гащички,а?Ела и си ги вземи тогава!
Той тръгна към третия етаж,кучето беше след него ,а аз бях най-отзад.Стигнах до горе и осъзнах че нямаше никого.Влезнах в една от стаите.Всъщност на третия етаж имаше само една стая.Цялата беше черна.Всичко беше в черно.Чу се щракване на ключалката и осъзнах че са ме заключили.
-Ейдриън! Отвори вратата!Тук съм от час-два ,а ти вече ми проваляш живота!
Беше вече късно ,а и трябваше да лягам.Изморих се много.Ала вратата остана заключена.
-Добре тогава.Сега ще видиш как ще си отмъстя.
Започнах да изкарвам всички дрехи и ги сложих във ваната му.По чудо имах гланц в един от джобовете си и написах на огледалото му в банята # fucking Ed.
След това направих още няколко поразии.Скоро обаче ми се доспа доста.Излегнах се на завивките и малко по малко се унасях.Малко преди да заспя окончателно,Ед влезе в стаята.