Ти си моя

Глава 16

Лежах на ръба на леглото,а Ейдриън  бавно ме притискаше до  себе си.
След  трите часа  ,прекарани с него се чуствах сякаш съм друг човек.Ала желанието ми да се махна от Маями все още не се беше изпарило.
Надигнах се,но Ейдриън  ме  дръпна обратно.
-Пусни ме.
Очите му блестяха на фона на слънцето:
-Какво става  принцеске?Защо си умислена?
-Аз.....
В този момент телефона на Ейдриън изквака.След като той си взе нов телефон ,майка му му беше изтеглила някакво квакащо  приложение,а той вечно недоволстваше от така наречената си  "домашна жаба"🐸
-Аз ще ти донеса телефона.
Взех телефона в ръка и на екрана беше изписано някакво съобщение :
" Ще се видим в Бърбън Стрийт,нали  зайчо😚
От  Анатид.
Моля?Коя е тази пък?
-Ейдриън,коя е Анатид?
Той рязко се надигна от леглото:
-Анатид ли?Не я познавам!
Кълна се Ем!
Полудях.
-Как така не я познаваш?Откъде тогава има номера ти ?И защо по дяволите те нарича  зайчо?
Ейдриън понечи да  каже нещо ,но тогава  всичко ми се изясни.
-Я чакай малко.....
Преди да  ме "заобичаш"ти не се ли срещаше всяка вечер със различни?Не се ли срещаше  с кучките от улицата,а?!
Веднъж когато се прибрах късно ,ти викаше името на някаква жена ,докато се чукахте....Яростна  усмивка изникна на лицето ми :
-А не беше ли с Анатид?
Не беше ли тя Ейдриън!!
Отговори ми!
Той понечи да  обгърне  лицето ми с длани ,но  му попречих .
-Ема това не е вярно!Дори незнам как е намерила телефона ми!
Не исках да чувам и дума повече от него.
-Махай се!Разкарай се от стаята ми  веднага!
-Ема нека  ти обясня!
-Нищо не искам да ми обясняваш .....-едри сълзи капеха по бузата ми-махай се.....
Той се обърна към вратата и бързо излезе.
По дяволите.Свлякох се на земята. Останах тук с намерението  да  се сближа малко с татко,а ето сега.Какво правя?Плачех.Плачех от любов.Плачех  заради всичко ,което ми се беше случило тези месеци.Плачех заради това че се влюбих в плейбой като него,неусъзнавайки какво може да се случи.А ето сега ...
Най-големият ми кошмар се сбъдна."Не се влюбвай,не се влюбвай..."
Беше прекалено  късно.Прекалено късно за всичко.

.....Гл.точка на Ейдриън

Мамка  му!Проклета да си Анатид!Набрах номера и:
-Здравей скъпи !Готов ли си  за якото парти тази вечер?
-Ти....-обикалях злобно кухнята,леко удряйки с юмрук  стъклената маса.
-Какво аз?
-Как смееш да ми  изпращаш  такива неща Ана!Какви си ги въобразяваш? Между нас нямаше нищо, а от днес вече съм твое  зайче!И откога  стана така?
-Но бебо защо говориш така?
Нима нощите прекарани заедно не ти бяха достатъчни?
Нима аз не ти бях достатъчна?
Нима тази мръсница е по-добра от мен ,така ли?

.......Гл точка на Ема....

Слязох долу в кухнята ,а Ейдриън   викаше по телефона.
-Върви по дяволите Ана!!
Той  толкова силно заби юмрука си в  масата, че стъклото  бавно се напука ,а след това цялото се  строши  на парчета под тежеста  на удара му.Извиках.Имаше стъкла навсякъде.Погледнах към дясната му ръка-цялата кървеше.А по  корема си имаше леки драскотини  от хвърчащите стъкла преди малко.
-Ейдриън!
Приближих се до него.
-Ема не ме докосвай.Ще се нараниш. ...моля те.
Той погледна ръката си с празен поглед.
-Нека се погрижа за ръката ти ,моля те.
Той хвърли  телефона на остатъка от стъклата и крехкия му екран се разпука  мигновенно.
-Седни тук.
Той седна на канапето в хола ,а аз изтичах за вода и бинтове  .
След като намерих всичко нужно в аптечката  ,седнах срещу него и огледах кървящия  му юмрук.
Близо до кокалчетата му имаше забити малки  стръкла.
-О боже! Ейдриън  ,глупак такъв защо го направи?
Той ме погледна и хвана  лявата си ръка брадичката ми:
-От любовта боли.
И след това бавно ме притегли към себе си.Седнах в  скута му ,но бързо се отдръпнах от целувката ни.
-Трябва да се погрижа за ръката ти.
Той сложи ръката си в купата с вода и кръвта се  изми.Като по чудо и стъкалцата изпадаха вътре:
-А аз те искам горе в стаята ми.Точно сега .
Надигнах се и го целунах отново,захапвайки устната му до кръв.
-Ще те чакам там..