Ти си моя

Глава 7

В следващите дни Ейдриън постоянно беше до мен.Почти не ме оставяше сама. Заради повръщанията бях свалила около 5 кг за седмица.Гледаше ме като бебе.Беше вечер и трябваше да си изпия сиропа преди вечеря.Слязох на първия етаж и приятна миризма се разнесе наоколо.
Миришеше на пиле с кнедли.
-Ейдриън?
-В кухнята съм.
-Кога успя да сготвиш ?
Той размаха една лъжица пред лицето ми:
-Аз съм Супермен бейби!
Засмях се:
-По-скоро Суперготвач.
Той пусна телевизора и започна да припява на песента:
-I need you girl,I need you in my bed, 'cause you're so hot.
I'm gona eat eat you like biscuit!
Come and get me, I'm your king.
-Леле Ейдриън! Какви са тези мръснишки песни?
-Това изобщо не са мръснишки песни Емалийс.
-Гладна съм .Къде е яденето?
-А а а.Първо ще пееш и тогава ще ядеш.О и да не забравим сиропа!
Той взе една малка лъжичка и сложи малко от червения ми сироп в нея.
-Хайде самолета идва.
Той започна да прави разни кръгове с лъжичката около лицето ми и една капка сироп падна на бузата ми.Най-сетне успях да изпия сиропа.
Исках да махна остатъка на бузата ми,но Ед настояваше да ям по този начин.
След като изядохме две купи пиле с кнедли, решихме да поиграем на някаква видео игра.
World of Warcraft беше избраната от нас игра.
Настанихме се удобно и започнахме да играем.Скоро след това играта ни омръзна и започнахме нова.Малко се дразнех ,защото досега само той печелеше.Аз нямах нито една победа.
След два часа вече играехме последната си игра,а аз бях червена като домат.Имах само две победи.От общо 47 рунда.
Това ме ядоса.Тъкмо щях да взема трета победа ,когато Ейдриън хвана джойстика ми и ми попречи да играя.Така загубих.
-Ейдриън !Това не е честно.
-Да си беше видяла физиономията.Хахахаха.
Станах и се запътих към стаята си.Ед обаче започна да ме гони и трябваше да се скрия в стаята си.Той ме настигна и ме събори на леглото.Хвана ръцете ми и ги приклещи към матрака.
-Защо се ядосани?
-Ти не играеш по правилата.Не е честно.
-Нищо не е често Ема.
Той се наведе и целуна бузата ми,на мястото където беше сиропа. После се отдръпна и ме вдигна пред себе си.Все още държеше китките ми зад мен.
-Какво беше това?
-Жест на извинение.
-Майната ти на извинението !
-Оо така ли?Сега ще видиш! Той ме хвана под сгъвката на коляното и ме свали на първия етаж ,а оттам към басейна.
-Ейдриън пусни ме !
Той отиде до басейна и понечи да ме пусне:
-Раз,два .
-Не не не!Моля те ще направя каквото искаш,само не ме пускай!
-Всичко ли?
-Да да .Само не ме пускай.
Той ме пусна долу ,а аз го бутнах назад.Той залитна и падна в басейна:
-Хахаха.На това му викам отмъщение!
-Ах ти !Почакай да те хвана.
Той бързо излезе от басейна:
-Защо го направи?
-Незнам! За да ти отмъстя!
Той разтресе русата си дълга коса:
-Мамка ти !
Докато се прибрахме не спирахме да се хилим.
Той се качи в стаята си ,но след десет минути почука на вратата ми.
Отворих и го зърнах само по хавлия.
-Лол! Няма да е зле да се облечеш.
-Кранчетата в банята ми са се развалили .Става ли да ползвам твоята баня?
- Да.Ползвай я.
-Мерси.
-Аз ще сляза да ти приготвя нещо топло за пиене.
-Благодаря ти.
Слязох долу и си приготвих чай.Щях да направя и на него,но след десет минути.
Пуснах телевизора и даваха новините.Реших да погледам.
................

Двайсет минути по-късно
Качих се в стаята си и заварих Ейдриън да лежи на леглото ми.О той дори беше заспал.Ами сега?Не мога да спя на земята.Нито пък на дивана. Пробвах се да го помръдна ,но без успех .Ооооо. Как така човек заспива толкова бързо?
Легнах почти накрая на леглото и се завих по-плътно.
Въпреки че не ми се спеше ,реших че трябва някакси да заспя.Започнах да броя овце.
1,2,3,4,5......105,106......209,210,........340,347... и така докато очите ми не се затвориха.
Скоро след това усетих как две силни ,мускулести ръце обвиват кръста ми.Не посмях да се съпротивлявам .Дано скоро да ме пусне.

*героите в историята ми*

Ейдриън

Емалийс

Макс

Мелани