Ти си моя

Глава 22

На другата сутрин се събудих късно.Ейдриън се беше върнал около 2:30.Беше почти обяд.Стоях на терасата ,пиейки кафето си.
-Добро утро слънце!
Ейдриън ме целуна по бузата.
-Добро утро и на теб !Защо се върна толкова късно?
Той разроши косата си.
-Срещата свърши към 23:45 ,но се наложи да посетя леля Сюзан.Утре сме поканени на вечеря у нея.Съвсем бях забравил да ти я спомена.
-И си посетил леля си в полунощ?Тя не си ли ляга рано?
Той се засмя:
-В момента е завладяна от най-новата сапунка по телевизията ,която не пропуска.За нищо на света!
-Има ли котки?
-Има само една.Но тя смята чичо Бенджамин за втора котка.Как мина вчера?
Поколебах се дали да му кажа за снощи.Още не можех да спра да мисля за целувката с Ноа.Да усетя допира на мускулестото му тяло до моето....
-Емаааа....Земята вика Ема?!
-Съжалявам...Аз..
-Хайде да отидем на обяд.Облечи се.
Добре.Сложих си съответните дрехи.Навън беше слънчево,затова реших да си взема очилата.

След обяда двамата с него излязохме на разходка.Денят беше идеален.Всеки път когато Ейдриън ме целуваше,се чувствах сякаш Ноа ме целуваше.По дяволите.Какво си мисля че правя?Ейдриън забеляза че съм умислена и ме попита:
-Тази вечер ще дойдеш с мен на вечерята с шефовете на хотелите.
-Наистина ли ?Но за какво е тази среща?Ще обсъждате ли нещо или просто ще разговаряме?
-Второто.Мисля.Но първо ще трябва да се подстрижа,а на теб ще ти трябва рокля.
-Ще се подстрижеш?
-Мисля че имам нужда от промяна....Защо не?
-Не,нямам нищо против.
Първо Ейдриън ме закара в някакъв скъпарски салон за красота.Естествено.След близо час оформяне и подстригване, новата му прическа беше готова.След като излезнахме пред салона ,той попита:
-Е,какво ще кажеш?
По дяволите.Той изглеждаше точно като Ноа,но с изключение че косата му беше руса.
-Изглеждаш чудесно....кифла!
-Кифла?!Ти кого наричаш кифла ?!
Той дойде и ме целуна.След близо 3 часа лутане из магазините,все още нямах рокля.Накрая на центъра,намерихме голям бутик.Влязох вътре и започнах да търся.
Изведнъж Ейдриън ми донесе някаква черна рокля.
-Пробвай тази.
Взех я плахо от ръката му и се запътих към пробната. Започнах да я слагам
Беше доста разголена,но ми стоеше добре.
-Какво мислиш?
-Идеална е.
Погледнах цената.3,000? Роклята беше на Pnina Tornai.
-Не можем да я вземем Еди.Прекалено скъпа е.
Ейдриън извади една пачка банкноти и я остави на плота на продавачката.
-Ейдриън ти си луд!
-Не може ли веднъж поне да ти купя нещо скъпо и ти да не мрънкаш?
-Обичам те-тихо изрекох.
-И аз теб,мила.
Тръгнахме обратно за хотела,когато Ноа ми звънна.Не му вдигнах естествено.Не можех да говоря с него след всичко това.
-Кой е скъпа?
-Никой.Просто никой.

......няколко часа по-късно.......

Беше към 18:40.Тъкмо оправях грима си.Докато слагах новата си рокля,си помислих какво ли щеше да стане ако Ноа беше свалил роклята ми онази нощ и Ейдриън ни беше заварил да го правим в стаята.Щеше да е катастрофа.Изведнъж телефонът ми извибрира.
Съобщение от Ноа.
Н:Имам нужда да те видя..
Е:Аз...Не и тази нощ.Моля те.
Н:Утре?
Е:Може би.
Н:Ще те чакам.
Господи, умирах от желание да го видя.Но...това не съм аз.
Малката Ема раздвоена между двама мъже,които се борят за любовта и?!Знаех че това няма да свърши добре.
Най-накрая облякох роклята и бях готова.Ейдриън беше облечен в скъп марков костюм,които беше допълнен от подходящи за повода обувки.На входа на асансьора той ме попита:
-Какво има миличка?
-Чуствам се леко замаяна.
-Искаш ли да не ходим?
-Не,нека идем.
След половин час път в луксозния джип ,пристигнахме в някакъв ресторант,чието име беше толкова сложно че не можех дори да го произнеса.
Настанихме се на масата и Ейдриън ме запозна с четиримата управителя.
Антъни ,беше мъж на около 40 с къса черна коса.Неговата годеница Хелън го придружаваше.Вторият мъж се казваше Джонатан и беше сам.Признавам,че сините му очи бяха адски красиви.Той беше сам.Третият,на име Фрид беше германец.Акцентът му си личеше от километри.Последният управител беше беше жена .Казваше се Алита. Тя пък беше от Франция.Нея я придружаваше Джордан,настоящият и приятел.Разговаряхме по всякакви теми.Смеехме се и тогава сърцето ми застина.Вътре в ресторанта влязоха Ноа и още един мъж.О не.Не и той.Как е разбрал че съм тук?Отначало той не ме видя ,но след като се настаниха на масата той веднага ме съзря.Опитах се да го игнорирам, но напразно.Накрая се извиних на всички и отидох в тоалетната да се освежа.Влязох вътре и погледнах огледалото.В този момент Ноа влезе.
-Какво правиш тук?-тихо ,но ядосано попитах.
-Не знаех че си тук.Нямах си ни най-малка представа...
-Ако Ейдриън те види?
Ноа врътна ключа на вратата и се спусна към мен:
-Въобще не ми пука за него.
Той ме сграбчи за кръста и ме притегли възможно най-близо до себе си.Целувахме се толкова ожесточено, че едвам си поемах дъх.Той хвана дупето ми и ме вдигна на плота.Лек стон излезе от гърлото ми.Усещах го как иска повече ,но нямаше как да му го дам.Нямаше начин да стоим затворени тук два часа.Почти бях залегнала на плота ,когато нечии стъпки се чуха.
-Ноа....
Той се махна от мен и ме вдигна от плота.Леко стисна задника ми:
-Другия път те искам на леглото ми.Ясно?
Кимнах му и той излезе.
По дяволите.Цялата горях.
Как можах да го позволя?

Здравейте хора и честита нова година😁💟Пожелавам Ви всичко най-хубаво през 2017 година!Как ви се струва новата глава?😊Дали Ема няма да се откаже от Ейдриън заради Ноа?🙎🙈