Ти си моя

Глава 17

На другия ден станах много рано ,за да потичам.След около час се върнах в къщата и се заех да приготвя нещо за закуска.Пуснах телевизора и започнах да припявам на първата песен.
Алфа и котката се появиха заедно от някъде.След като Макс и приятелката му дойдоха да си вземат Джинджър, тя избяга под дивана и изобщо не се показа.
Затова решиха да я оставят поне за още една седмица.Масата ,която Ейдриън счупи беше заменена с нова от най-скъпия магазин за мебели във Венеция ,както каза баща му.А Ейдриън трябваше да замине за Амстердам за поне седмица ,поради ангажиментите в фирмата на баща си.
Тъкмо привършвах със закуската и господин "домашната ми жаба ме дразни" влезе бавно в стаята.
-Ммм,мирише хубаво.
Обърнах се към него:
-Най-сетне реши да се събудиш.
-Снощи беше лудо преживяване.Надявам се скоро пак да го повторим.
Той ми намигна.
-Ужасен си!
Наведох се да сложа гранулите и котешката храна в купичките на Алфа и Джи,а Ед ме удари по дупето.
-Ауч!Ейдриън! Това заболя глупчо.
-Искам да ти кажа нещо.Седни.
-Какво има?
-Аз.........Идваш с мен в Амстердам!
Не можех да повярвам :
-Наистина ли?Сериозно ли говориш?
-Да. Адски сериозен съм.След два дни заминаваме.
Бях толкова щастлива.Никога не бях ходила в Амстердам.Камо ли на друг континент.А казват че там е много хубаво.Подскачах от щастие.
Ейдриън се изправи ,прегърна ме,и ме качи на плота.Бавно започна да повдига потника ми.
-Оо не.Не и сега.Трябва да приготвя багажа Ед.
Той се отдръпна:
-Винаги ли ще бягаш така?
Вече качвайки се по стълбите извиках:
-Не се прави на сърдит.Искам да отида до мола. Така че се приготви.
....

Тъкмо влизах във Adidas магазина и телефонът ми звънна.Мама.
-Здравей мамо!Как си?
-Добре съм Ем.Ти как си?
-Ами мамо....Имам малка изненада........
-О боже бременна ли си?Да не би да чакате близнаци? -изпищя тя.
-Не мамо.Това са глупости.
-Ами тогава?
-Аз и Ейдриън ще ходим в......Амстердам!
-Това е чудесна новина.По-добра е от другата.
-Определено е по-добра.Тръгваме след два дни.
Мамо става ли да затварям?После ще се чуем.
-Добре .Чао Ем -ли.
Ем-ли.Това галено име въобще не ми харесваше.Обърнах се назад.Ейдриън беше седнал на едно от канапетата и търпеливо ме чакаше .
Обиколих целия магазин ,но не си харесах нищо.Изведнъж една жена изпусна кутия със обувки в нея и те привлякоха вниманието ми.
Попитах я дали може да ги пробвам и тя каза че са последния  номер.Взех  ги и ги премерих. Бяха ми точни.
Огледах се в едно от огледалата и отидох да ги покажа на Ейдриън.
Той ме изгледа странно:
-Виж ,знаеш ли -имам  същите маратонки  от девети клас и смятам че ще ти станат.Ако искаш може просто  да стъпиш в някаква боя и воала!
-Толкова си остроумен Ейдриън!Изобщо не мисля че твоите обувки ще ми станат!
Той се усмихна , стана и ме прегърна:
-За теб  мила ,всичко.
Хайде събуй  ги и нека ги платя.
Леле.Забравих за цената.
Погледнах етикета и очите ми замалко да изкочат -277 долара.Това е прекалено.
-Ейд аз..
-Ааа не  приемам отказ.Ти си ги избра.Сега аз ще ги купя.Независимо цената.
Той изкара голяма пачка от джоба си и взе  един   модел от витрината за себе си.След като плати всичко оставаше  само да си купя голям куфар.
След половин час търсене в мола открих идеалния магазин.Вътре беше  пълно със най - различни чанти ,сакове ,куфари и други.
Изведнъж телефона на Ейдриън иззвъня.
-Да татко?Какво?Утре?
Но ние....?Ще и предам.
Обърнах се назад:
-Какво става?

Здравейте хора,радвам се  че четете историята ми !Ако имате предложения или просто главата ви е харесала моля гласувайте и изказвайте мнение!Мерси😇😇