Ти си моя

Глава 5

До вечерта сигурно съм изяла два-три пакета чипс.Беше вече към два сутринта ,а аз продължавах да гледам глупави предавания по телевизора.Изведнъж ключалката на вратата се отвори и някой влезе.Бързо изгасих телевизора и изтичах да видя кой е.Там обаче не беше само Ейдриън.С него беше едно момиче с къса черна коса и малко по-ниска от мен.Двамата се натискаха .
Реших да се оттегля отново в кухнята.Те обаче продължиха да се натискат и влязоха в хола. Аз реших че ще си лягам и че няма да се бъркам в нещата на Ед ,въпреки че не ми беше комфортно да води някакво чуждо момиче тук.В така наречения "дом" за мен.
Качих се горе в стаята си заедно с кучето.Сложих си черната тениска и се завих .
.........................
По едно време отдолу се чуха стонове и пъшкания.О боже.Надигнах се и погледнах часа-4:56.Моля?Кой го прави по това време?
Надигнах се и бързо слязох по стълбите.Шумът се усилваше.
Влязох в хола,обърнах се с лице към вратата за да не гледам какво се върши на дивана и се изкашлях:
-Може ли по -тихо?Или да викна ченгетата?
-Какво искаш ти пък?
-Какво искам ли ?Искам тишина !И моля те разкарай тази от тук..
Ейдриън стана от дивана.Той ме хвана за лакътя и насила ме изкара от хола.
Беше само по боксерки.
Аз се подпрях на стената.
-Какъв ти е проблема Ем?
-Проблемът е че не мога да спя.
-И знаеш ли как ми пука?
Ядосах се.Много се ядосах.
-Виж какво.Наясно съм че ти си ужасно разглезен ,арогантен кучи син.Наясно съм с това че трябва да живея в тази къща цели три месеца с теб и семейството ти.Така че ако може да разкарваш тази оттук.Все пак аз също ползвам дивана,макар не за такива неща.Ясно ли е ?
Той само се усмихна.Наведе се по-близо до мен и каза:
-А ти какво ще ми дадеш в замяна?
-Да ти дам нещо,затова че искам да разкараш някой от тук? О моля те .По-добре отивай при нея.
Тръгнах да мина покрай него ,но той ме хвана за ръцете и ме дръпна обратно към себе си.
-Виж какво.Аз не се бъркам в скучния ти живот.Не се бъркай и ти в моя .
Той ме пусна и се върна обратно в хола.
Проклятие.Този глупав ,безнадежден,пиян идиот.
Толкова много се ядосах че дори не се качих горе ,ами отидох в задния двор и се излезнах на един шезлонг.
Скоро щеше да се съмне.Щях да посрещна изгрева.Макар и сама.
...........................
Сутринта нещо ме събуди.Надигнах се от шезлонга и осъзнах че кучето ме ближе по краката.Усетих силна болка в гърба.Всичко ме болеше.Погледнах към къщата и видях как Ейдриън пушеше на няколко метра от мен..Явно не ме е забелязал.Чудесно.Станах и потърках очите си.Не се бях наспала пълноценно,а и бях адски гладна.Минах покрай басейна и Ейдриън извика:
-Какво правеше там Ема?
-Майната ти!
Той тъкмо да каже нещо,когато се подхлъзнах и паднах в басейна.Водата беше все още хладна и не беше най-доброто сутрешно събуждане.Започнах да викам и да пляскам с ръце по водата.Не бях от най-добрите плувци.А и си беше доста дълбоко.Колкото и да ми беше гузно на съвестта ,успях да извикам:
-Ейдриън!
Внезапно той скочи във водата и ме изкара оттам.Сложи ме да легна на студените плочи:
-Какво беше това?Ти не умееш да плуваш ,така ли?
Аз все още плюех вода и се надигнах рязко:
-Ако искаш да знаеш цяла нощ съм спала тук !Всичко ме боли,а ти ми се подиграваш най-нахално!Аз щях да измръзна заради теб!
И двамата се изправихме един срещу друг:
-Защо не дойде при нас ?
Щяхме да сме хубава тройка!
Не издържах и му пернах един шамар.После втори.Той дори не помръдна.
-Върви по дяволите!
После влязох в хола и видях онази :
-Веднага да излизаш оттук!Чу ли?
Тя само кимна и излезе навън.
Отидох в стаята си,метнах се на леглото и започнах да плача. Може ли да стане по-зле от това?Не вярвам.Остра болка ме прониза в корема.Станах и изтичах до тоалетната.Наведох се над чинията и върнах всичко ,което е било в стомаха ми.
След близо половин час вътре ,осъзнах че все още съм с мокрите дрехи и с мокра коса.
Излязох от тоалетната и се блъснах в Ейдриън.
Той забеляза че не съм наред:
-Какво става ?Защо си още мокра?
-Аз..Остави ме.
Отблъснах го и влязох в стаята си.
Той обаче не се отказа и влезе вътре.
-Махни се !Не искам да те виждам !Ти си негодник!Разкарай се,преди да съм наранила позлатеното ти его!
След последните ми думи започнах да кашлям.Той взе едно одеяло и понечи да ме завие с него.
-Настинала си.Иди да си вземеш топъл душ.
-Искам да се махнеш от стаята.Ти явно имаш раздвоена личност.Върви си.
-Добре.Щом така искаш.Ще се махна.Но не идвай после да ми плачеш че съжаляваш.
Той стана от леглото и излезе от стаята.
Аз не спирах да кашлям .Явно наистина съм настинала.Само това ми трябваше.