Ти си моя

Глава 10

На сутринта се събудих рано и излязох да потичам.Скоро се спрях в един малък парк и се замислих за онзи човек,който караше колата.Не успях да видя лицето му ясно,но още помнех номера на колата.А и тя си беше доста лъскава.Изведнъж някой извика  към мен.Обърнах се и видях едно малко момиченце да тича към мен.
Тя се спря и извика:
-Моля ви помогнете ми!Кучето  ми падна  в една дупка и не може да излезне!Моля ви!
-Добре ,успокой се.Покажи ми .
Момиченцето ме хвана за ръката и ме поведе  по една  тясна пътека .Озовахме се  пред някаква шахта и отвътре се чуваше лаят на кучето.Наведох се и понечих да го изкарам ,но не успях.Реших въпреки всичко да сляза вътре .Изкарах кученцето  и то цялото беше  в кал.Аз също бях в кал до колената.Излязох от дупката и момиченцето го нямаше.Огледах се наоколо ,но нямаше и  следа от него.Е добре.Тогава ще се върна сама.
Тъкмо да тръгна и нещо  ме удари по главата.Строполих се на земята и някой ме върза  за краката.Започнах да викам,но никой не ме чуваше.Човекът ме вдигна  на  рамото си и ме понесе нанякъде.Скоро се озовах в кола.Махнаха чувала от мен и разбрах че се намирам в лъскав джип.Отпред седяха двама мускулести мъже,а от двете ми страни имаше два огромни черни ротвайлера. Погледнах към единия и той леко ми се озъби.Погледнах напред :
-Кои сте вие?Какво искате от мен?
-Мълчи момиче.Или много  ще съжаляваш .
О не.Попаднах  на банда терористи.Само това ми трябваше.Напипах телефона в скрития си джоб и ......той беше там.Чудесно.Веднага когато мога ще си включа Jps-са.Сега трябваше само да стоя мирна.
...................

След близо час ,колата спря пред някаква черна ,на външен вид стара къща. Мъжете вързаха ръцете ми и ме свалиха от колата.Накараха ме да седна на верандата отпред и се обадиха на  някого.
-Да тук е.Спокойно шефе ,тя нищо не знае.Добре.Чакаме ви.
Шеф ли? Да му се не види ,кой иска да ме затрие от земята?
Някаква кола спря зад черния джип ,който ме докара в тази пустош.Около нас имаше само  дървета и планини.Погледнах към мъжа, слизащ от колата.
Черна коса и  светло зелени очи.Брайън.Не можех да повярвам.Изправих се:
-Брайън?Какво искаш от мен?Защо ме отвличаш?
Той се обърна към мъжете и им нареди да ме заведат в къщата.
Вътре беше пусто и студено.Оставиха  ме на  дивана в кухнята и затвориха вратата след като Брайън седна пред мен.
Той  развърза ръцете ми.
-Какво искаш от мен ?Защо ме доведе тук?
-Онзи ден.В парка.Явно не помниш ,а?
-Катастрофата.......
Какво общо имаш ти с нея?
За момент замлъкнах:
-Ти  си блъснал детето  ,така ли?
-Може да се каже.И ти беше там.
-Виж какво.Не искам никакви неприятности ,нито ще кажа на някой  че   ти  си  виновника.Не ме интересува.Но ако някой друг е видял нещо, аз не отговарям.Сега ме пусни.
Той леко се усмихна :
-Как да съм сигурен че няма да изпееш нещо на ченгетата?
-Нищо няма да кажа.Само ме  пусни.
Той се изправи и  верижките  на разкъсаните му черни дънки леко блеснаха.
-Така и не  ми се обади за срещата.Защо?
-Би трябвало ти да ми се обадиш.Не аз.
-Явно вече си имаш някой ,така ли?
-Не те засяга.Ти си никой за мен.Съжалявам даже че се запознахме.
Той видимо се раздразни:
-По-добре замълчи.
Преди  да каже още нещо ,той ме завлече нагоре към някаква стая и ме вкара вътре.
Блъсна ме на леглото и  се надвеси над мен:
-Стой мирна и няма да боли.
Той започна да сваля обувките ми и завърза ръцете ми за  рамката на леглото.Започнах да викам с цяло гърло.Скоро той стигна  до  клинът  ми и  почти го свали,когато изведнъж телефонът му извъня.Той изпсува и го вдигна:
-Да Ноа.В  къщата съм.Имам работа в момента.Защо си дошъл?
Добре слизам.
Той се изправи и вдигна и мен.
-Днес изкара късмет.Но другия път няма.
-Кълна се че щом Ейдриън  узнае какво си направил ще те размаже като муха.
Той се засмя :
-Ейдриън  е  глупак.Той изобщо не се интересува от плячката си.Ти си поредната мърша за него.
-Замълчи.
Усещах  огромна буца ярост  и болка  в гърлото си.
-Не те лъжа Ема.Ти заслужаваш нещо много по-добро от него.Ще те използва и след това ще те изхвърли като поредната бройка в списъка му.
-Как може да говориш така за приятеля си?Как смееш да  изричаш такива глупости против него?Имаш ли съвест Брайън?
Той ме хвана за ръцете и ме приклещи  към стената.Диханията ни се смесиха и той понечи да ме целуне.Аз обаче избегнах това и се опитах  да го сритам между краката.Отново неуспех.Той буквално се прилепи към мен и нямаше накъде да мръдна.
-Ако искаш може да го направим  на стената? А може и в банята?!
-Майната ти!-извиках аз и в този момент някой влезе .
Двамата с Брайън се обърнахме едновременно към вратата.Там стоеше красиво кестеняво момче.Беше  колкото  Брайън ,а очите му бяха сини,почти сиви. Беше облечен в черен пуловер Lacoste и светло-сини дънки.
Той се ококори като ме видя и повдигна веждите си:
-Аз май трябва да изляза ,а?
Брайън  се отдели от мен и ме пусна.
Дишаше тежко.Той понечи да си сложи тениската ,стояща на леглото.Момчето ме погледна:
-Какво си направил с нея?
-Ноа спри да се бъркаш.Ще правя каквото искам с нея.Тя е моя ,разбра ли?
Ноа вдигна ръце във въздуха.
Брайън  се облече:
-Вземи си душ и слезни долу.После ще се разправям с теб.
Отидох в банята цялата обляна в сълзи.Трябваше да махна миризмата му от мен.Отново понечих да потърся телефона си и  той си беше там.Взех си душ и облякох дрехите ,които намерих.Прокарах пръсти през русата си коса и се опитах поне малко да я среша.Останах в стаята да помисля върху плана си за бягство.
Трябваше да избягам на всяка цена. Въпросът беше : На колко километра бях от Маями?
Пътувахме близо час ,а около нас имаше само дървета и  една къща.Сега се сетих - най - добре да се обадя на Ейдриън.Но какво ще му кажа?Погледнах  през прозореца  за да видя номера на поне една от колите.Бинго.Черния мерцедес беше точно пред къщата. Записах номера му.Огледах и за номерата на другите коли и успях и тях да запиша..Сега трябва просто да му се обадя.