Ти си моя

Глава 14

*Гл.точка на Ейдриън *
Пътувахме към болницата ,а Ема губеше кръв.След минути  вече бяхме там.
Качиха Ема  във операционната  и ми казаха да изчакам отвън.Не спирах да се моля тя да оживее.Този проклет кучи син !Само ако го видя  веднага ще го срина със земята.Майка ми изникна заедно със Джон от някъде и тя се спусна към мен.
-Как е тя Еди?
-Незнам.Нищо незнам.
Хванах се за главата и заблъсках  по стената с юмруци.
-Мамо  тя умира заради Брайън ...Заради него...
Аз....не успях да я предпазя....
-Спри сине спри.Тя ще бъде добре.Обещавам ти.Името ми да не е Роуз Маккартни ако греша.Успокой се.
Джон пристъпи и също ме прегърна.
-Седни Ед.Ема ще бъде добре.
Тъкмо седнах и някакви мед.сестри излязоха от там.
Те тичаха и разнасяха  някакви торбички с кръв.
-Мамка  му ,какво стана с нея?
Ема добре ли е?
-Господине моля запазете спокойствие!Пациентката е наред!
Някакъв доктор извика отвътре:
-Побързайте сестра ,губим я!
Светът ми рухна.Не ,не не.Това не се случва.По дяволите не се случва!
Сестрите влязоха  вътре и в продължение на три часа никой не излезе.Стоях безпомощно на седалките,чакайки да ми кажат дали тя ще се събуди.

.....................

Някой ме разтръска .Надигнах се и  майка ми беше до мен.Около нас се бяха присъединили още един мъж и жена  ,явно майката  на Ем и нейния годеник.
-Как....-заеквах- Как е Ема?
-Добре е мили.Сигурна съм.
-Господине ,елате с мен.
Обърнах се и там стоеше човек с бяла престилка.Докторът.
Той ме поведе навътре по коридорите и влязохме в една стаичка ,където беше Ема.Чудесната и руса коса беше разпиляна около нея.
-Операцията премина успешно.Слава богу.Тя е доста слаба ,но пък за сметка на това  е издръжлива.Ти как си Ед?
Доктор Джеймс беше наш много стар приятел и незнам как той е бил на смяна и е извършил операцията.
-Ема изчезна от близо  четири дена и нямаше и следа от нея.Тази сутрин тя ми се обади и сърцето ми биеше като лудо щом чух гласа й.Но когато отидох ......-погледнах към Ема-
Когато отидох там .........Не мога да продължа повече.Докато бях там от полицията ме разпитаха и те  знаят всичко.Това е.
-Разбирам.Напълно те разбирам.Тя ще се възстановява  бавно.Съветвам те да бъдеш  неотлъчно до нея.За по-сигурно.
-Благодаря ви.
-А сега върви  у дома и си почивай.Ние ще се погрижим за нея.
Само кимнах.
Излязох  вън и оповестих на всички какво стана.Майката на Ема  толкова се зарадва че усмивката й беше чак до ушите.Всички се прибрахме като се разбрахме да я посещаваме през три часа.Майката на Ема щеше да остане  в нашата къща заедно с годеника си.Двете с мама се разбираха чудесно ,въпреки всичко.През последните седмици майка ми много се привърза към Ем и я прие като собствена дъщеря.Вечерта реших да отида да видя Ема.Запалих колата и  тръгнах към болницата.Погледнах телефона си и  там беше изписано името на  брат ми.
-Как  си братле ?Как е Ема?
-Засега е стабилна.Кога се връщате с Малани?
-В момента влизаме в Маями.
-Добре.Минете през вкъщи.Мама има нужда да те види.
-Добре.До утре.
-Чао.
Оставих телефона на седалката и спрях пред болницата.Набързо се качих и влязох в стаята.Ема спеше дълбоко.Докоснах я по косата и тя леко се размърда.
-Ема?Ема аз съм ,Ейдриън.
Тя леко отвори очи.
-Ейд.....
И отново заспа.След близо час стоене при нея сестрите ми казаха че трябва да остане сама и ме посъветваха да дойда утре.Така и направих.
Излязох пред болницата и адски много се радвах че тя е добре.Имах чувството че една част от сърцето ми вече диша по-леко,знаейки че тя е добре.

*Хей Хей!Здравейте! Радвам се че четете историята ми .Какво мислите че ще се случи след това?☺☺
PipitiM😊