Ти си моя

Глава 11

Тъкмо да се обадя на Ейдриън, и Ноа влезе в стаята.
Той ме погледна:
-Ще слежеш ли долу?
-Не бих искала.
Той се приближи:
-Ти си Емалийс ,нали?
- Мхм.
-Брат ми е пълен боклук.Ще те подържи тук и после ще те пусне.А ако само ти посегне -знай че ще съм тук.
-Защо ?
-Какво защо?
-Защо си мил с мен?
-Според мен всеки мъж трябва да се държи с една жена като с кралица,не като с животно.
А и ти наистина приличаш на кралица.
Ококорих се.
-Извинявай.Много говоря.
Ако не искаш да дойдеш,ще ти донеса нещо.Не е проблем.А и Брайън излезе.
-Ами тогава може да дойда.
-Добре.
Аз кимнах и слязох след него.
На долния етаж беше вече топло и уютно.Дори камината беше запалена.Настанихме се в кухнята и той ми сложи пълна чиния със спагети.
Ноа седна на дивана и ме остави сама .Бавно започнах да се храня.Погледнах към часовника и показваше 17:02.
Татко ще се притесни.Всички ще се притеснят.
След като изядох всичко ,отидох до Ноа.Настаних се на метър от него.Той само леко потръпна.Огледах го с периферия на окото си.Мусколести ръце , широки рамене и леко заострено лице.Въобще не приличаше на Брайън.
-Искам да изляза.
-Знаеш че не може сама.Трябва един от бодигардовете да е с теб.
-А защо ти не дойдеш?
-Искаш аз да дойда ?Сигурна ли си?
-Мхм.Просто да се поразходя из гората.
-Добре.Облечи си някакво яке от закачалката и ще излезем.
Кимнах му,качих се до горе и взех телефона.
След десет минути вече бяхме в гората.Ноа вървеше до мен и двамата се движехме в тишина.
-Знаеш ли защо брат ти ме държи тук?
-Била си очевидец на катастрофата.Нали?
-Да.Моля те.Семейството ми ще се притесни за мен.
Трябва да ме върнеш в Маями.
-Не мога Емалийс.Ако го направя Брайън ще ме пребие.
Спрях се и погледнах към него:
-Тогава сама ще стигна до там.
Бързо се спуснах надолу и тичах със всички сили.
Той също се затича след мен и скоро се изгуби от погледа ми.
Реших да спра след десетминутното ми тичане.
Наведох се да се подпра и изведнъж нещо скочи върху мен.Не нещо- а някой.
Направихме няколко кълбета и се озовахме близо до една река.Ноа беше под мен.
Надигнах се и той изпъшка.
Усещах болка в левия си крак.
-По дяволите Ема защо бягаш?
-Ти ли трябва да задаваш въпроси?Защо скочи върху мен?
-Подхлъзнах се и после се озовах под теб.Извинявай.
Сега ще станеш ли от мен?
-Да.
Надигнах се и бързо се изправих.О не.Левия ми крак беше навехнат.Ноа забеляза че не съм наред:
-Кракът ти....Да не би да го навехна?
-Може да се каже.
Той ме хвана за ръката и я преметна през рамото си.
-Какво правиш?
-Ами нищо особенно.Помагам ти!
Двамата започнахме бавно да крачим обратно към къщата.След минути бяхме пред нея ,а Ноа не спря да ме държи.
Брайън не беше в къщата ,поне така мислех , поради факта че колата му я нямаше.Седнахме в хола и той ме накара да вдигна крака си на ниската масичка.
Ноа сложи торбичка с лед отгоре и седна срещу мен.
-Ааа студено е !
-Нормално.Искаш да бъде топло ли?
Той натисна отгоре и аз го сритах по лицето. За секунди беше зашеметен , но после се опомни .
-О боже!Да не би туко-що да ме изрита някой бик?!
Засмях се шумно.
Той стана и взе още една торбичка лед и я постави на лявата си буза.От горещината в стаята ледът му се разтече и струйките вода течаха под тениската му.Скоро беше доста мокър и понечи да свали блузата си.А се обърнах на другата страна:
-Леле съжалявам .Забравих че си тук.
От няколко часа съм в къщата и вече се смеех с напълно непознато за мен момче.Какво друго можеше да се случи?

*Гледна точка на Ейдриън *

Минаваше осем вечерта ,а Ема още я нямаше.Беше излязла още сутринта и цял ден не се прибираше.Започвах да се притеснявам.Звънях и около 13 пъти и тя не вдига.Започвах да се тревожа по дяволите.Майка ми влезе в стаята.
-Ейдриън, къде е Ема?
Станах от леглото :
-И аз това се питам.Звънях и ,но не вдига.
-Къде може да е ?Да излезем и да я потърсим.
-Добре.
След десет минути вече бяхме в колата и оглеждахме улиците.
Разпитвахме и в магазините, но нищо.Решихме да огледаме и парковете.Вървях около час в единия парк , когато майка ми ми звънна.
-Ед ,ще трябва да търсим другаде.Обадих се на Джон.Той също я търси.Най-добре да идем в полицията.
-Тръгваме.
Качихме се на колата и потеглихме към участъка.
На рецепцията обясних на жената набързо за какво сме тук и тя ни пусна при шериф Дилън.Седнахме в кабинета му и майка ми започна:
-Сутринта е излязла много рано.Цял ден не се е прибирала и дори не си вдига телефона.
-Предполагате ли някой ,който би могъл да бъде заподозрян ?
-Не.Наскоро обаче беше очевидец на катастрофа и.....
Шерифът прикова погледът си към мен:
-Мислите че този ,който е предизвикал катастрофа може да има пръст в изчезването й?
-Може и така да е.
-Добре.Моля ви обяснете ми как изглежда момичето.
-Ами дълга руса коса, зелени очи и висока около 1,80см.
Обича кучета и спагети.
-Ясно.Ще я пусна в програмата за издирване.
-Благодаря ви шерифе- каза майка ми.
Излязохме и майка ми започна да ридае:
-Дано да е добре.Ще се поболея от тревога Ед.
-Обещавам ти че ще я намерят.Ако не успеят обаче,аз ще бъда този който ще го направи.