Ти си моя

Глава 25

Гл.точка на Ема

Събудих се в 19:50.Отдолу се чуваха разговорите,идващи от кухнята.Алфа беше заспал дълбоко,затова реших да не го събуждам.Възгланицата ми беше мокра.Станах и видях че малкото грим,които имах по лицето си,се беше разтекал.Отидох до банята и си взех дълъг горещ душ.Още усещах болка между ребрата.Тогава си спомних какво бях преживяла преди по-малко от 24 часа.Изгоних набързо мисълта за него.Щях да си тръгна възможно най-бързо от тази къща.От всички интриги.От Ейдриън.
Излязох и започнах да се обличам.
Сложих си съответните дрехи⬇⬇ и слязох долу.

Миришеше толкова хубаво.За миг си спомних за вкусните гозби на баба Лиса.Отначало нашите са искали да ме кръстят Емалин, но баба ми Лиса се е намесила и си е казала тежката дума.Затова се казвам Емалийс.Помня как всяко лято ходех при нея и дядо Марк.Прекарвах няколко седмици при тях и след това отивах при баба Елин,майката на баща ми.Баба Елин и дядо Алексей се запознали по много странен начин.Баба била на почивка в Русия,по-точно в Санкт Петербург.Както си вървяла моята баба по улиците една вечер,заедно с нейна приятелка ,някакъв крадец минал и взел чантата и.В това време дядо ми излязъл отнякъде,хванал чантата и крадеца и започнал да налага мъжа с бабината чанта.Щом приключил с него ,дядо Алек се върнал при баба и и дал чантата."Щом видях дядо ти веднага се влюбих.Имаше чудна черна коса и сини очи.Той беше най-красивия спасител на света.И така се оженихме"-казваше баба.Те бяха заедно от 40 години и наистина им се възхищавах много.
Всичките ми спомените от детството веднага изплуваха.Спомени как тичах пред къщата ни,спомени как мрънках мама и тате за сестричка,която така и не получих.
Седнах на масата.Макс и Мелани бяха от дясната ми страна.Ейдриън обаче не се виждаше.
-Ема,скъпа.Би ли извикала Ейдриън?Преди малко се качи в стаята си.
Станах и се качих на третия етаж.Отворих плахо вратата и пристъпих.
-Ейдриън? Тук ли си?
Никакъв отговор.Отидох на терасата и той беше там по халат,увит около кръста му.Беше отслабнал.Чак сега го забелязах.Седеше и пушеше отново.Погледът му беше забит към някакви деца,минаващи по пътя.
Спомних си за дългата му коса и как обожавах да прокарвам пръсти през нея.Понечих пак да го направя ,но бързо свалих ръката си.
-Ела.Вечерята е готова.
Той се обърна и хвана главата ми в шепите си.
-Трабва да ти кажа нещо.
-Какво?
-Аз......нищо.Ей сега идвам.
Той свали презрамката на потника ми и прокара пръст по ключицата ми.
-Не и тук.Не и сега.Всички са долу.
Той бавно я вдигна обратно.
После влезе вътре и се зае да се оправя .Аз слязох долу и започнах да се храня.Роуз и Мелани не спряха да ми задават въпроси относно пътуването ни с Ед.Бях изтощена от всичко и въобще не ми се говореше.Те явно забелязаха и отправиха въпросите си към Ейдриън .
След вечеря татко усети ,че нещо не е наред и ме извика в моята стая.Оставихме другите да се хранят без нас и се качихме.Татко седна на леглото и попита:
-Какво има Еми?
Еми.Само татко ме наричаше така.И то винаги когато усетеше, че нещо не е наред.
-Тате,аз...
И му казах всичко,което се случи за тези два месеца.От началото до сега.Казах му дори за първия си път с Ейдриън. Казах му за станалото в Амстердам и как Ноа ме е насилил.Казах му всичко,през сълзи и сополи. Тате беше ядосан,но не на мен.Беше както ядосан,така и щастлив.
-Ядосан съм,че онова куче те е използвало по този начин.Обещавам ти че ще подадем жалба в съда.Не ме интересува.Щастлив съм,че въпреки това ти си останала вярна на Ейдриън.Въпреки всичко,което той ти е причинил.Знаеш ли ,преди ти да дойдеш той беше ужасен.Една вечер го заварих в спалнята с 4 момичета.И то не в неговата,а в нашата с Роуз.Полудях.Хванах засуканите госпожички за косите и ги изхвърлих от къщата.А на него лепнах един плесник.
-Лепнал си му плесник?-казах през смях.
-Да.Беше сътворил оргия на леглото ми.Ейдриън беше един пълен кретен. Но когато ти се появи,той стана друг.Не можех да го позная.Минахте през толкова неща заедно.Ако ти беше като онези курви от пътя,Ейдриън никога нямашие да те приеме толкова навътре.Той е до такава степен свикнал с лесните момичета,че щом ти му се изпречи, бедничкият не знаеше как да отвърне.Той винаги е казвал,че е по-добре да чука целия град,отколкото да има сериозна връзка с момиче,здраво стъпило на краката си.Това вашето е истинско изпитание,през което малцина биха минали без единия да се откаже.
Затова двамата имате здрава връзка.
-От къде си толкова сигурен?
-Двамата с майка ти не се разбирахме.Отначало всичко беше прекрасно,но после осъзнахме,че всичко е било грешка.Не успяхме да минем през всички изпитания,които ни бяха поставени.Затова се разведохме.Тя казваше,че някога ме е обичала с цялото си сърце,но чувствата и към мен изстинали...Бях на същото мнение.....
Той леко подсмръкна.
-Да не плачеш тате?
-Не естествено.
Той ми се усмихна.
-Виждах те прекалено рядко.Ако знаеш как исках да останеш при мен и да ме накараш да се почувствам като истински баща...толкова се зарадвах че ще останеш.Нямах думи да опиша радоста си.Но после не помислих за проблема наречен "Еди оргията".
Избухнах в смях.Татко последва примера ми.
Двамата се смяхме като пияни прасета,но въобще ни не пукаше.След като се успокоихме,тате продължи:
-Знаех ,че между вас ще стане нещо.И то стана.
-Но как да съм сигурна,че всичко между нас ще си остане същото?Че няма да има съмнения за изневяра и такива подобни?
-Обичаш ли го?
-Естествено,че да.Бих дала всичко за него.
-С времето ще свикнеш.Имаш две възможности пред теб-или да загърбиш всичко и да го пратиш в миналото,или....
-Или?
-Или да го обичаш,въпреки всичко.
Тате стана и ме прегърна:
-Ти реши миличка.
Една сълза падна от очите ми.
На излизане от стаята,тате се обърна и рече:
-Дядо ти Алексей винаги ми казваше-"Влюбваш се в най-неочаквания човек,в най-неочакваното време.Това е то,любовта.Никога не знаеш от кой ъгъл ще те сполети ".И слезе на първия етаж.
Легнах обратно на леглото замислена от всичко,което той ми каза.Дали Ейдриън беше моята любов,изникнала от ъгъла?Дали аз бях неговата?