Ти си моя

Глава 21

Вечерта Ейдриън  имаше бизнес среща с  управителите  на  хотелите на баща му в Европа и щеше да продължи до късно.Цял ден мъдрех какво да правя  вечерта и накрая реших просто  да  стоя в стаята и да гледам телевизия.
Час след като Ед излезе ,аз стоях на леглото  и гледах някаква испанска сапунка.В този момент телефонът ми взънна. На екрана се изписа името на Ноа.
-Хей здравей.Свободна ли си   тази вечер?
-Дам,защо не?
-Добре ще те взема в 8.До после.
-До после.
Дали постъпвах правилно?Дали трябваше да изляза или просто да му откажа ?Ноа ми беше приятел ,нищо че с брат му имахме някои доста лоши случки и спомени.Не знаех  какво да облека ,затова разрових всички дрехи ,които имах.

Тъй като се оказа че в бързината си  съм взела този чифт обувки, един чифт мокасинки и един чифт спортни маратонки, нямаше с  какво друго да съчетая  роклята.Беше около 19:45 затова се заех с грима.Сложих си сенки,очна линия ,малко гланц за устни в неутрален цвят и спирала.За завършек, към тоалета прибавих малка квадратна чанта Chanel.Накрая си сложих бяло палто  и бях готова.Точно в осем Ноа ми звънна.
-Ем, чакам те долу.
-Слизам!
Бях във фоайето и се насочвах към изхода.Отпред на алеята за коли, Ноа се беше облегнал на сребристо-матов мерцедес.Беше облечен в черен смокинг,а косата му беше леко загладена назад с гел.При вида ми очите му сякаш блеснаха.Той ми отвори вратата,а аз се настаних в колата.След секунди той се настани на шофьорската седалка.
-Е,кое място си избрал?
Той се обърна към мен:
-Това е тайна.
След близо десет минути ,той паркира  пред  изискан ресторант.Наоколо всичко светеше.Ноа ми подаде ръка,аз я поех и влязохме вътре.На входа на ресторанта стоеше младо момче ,облечено с черен костюм.Ноа го поздрави и двамата си размениха няколко реплики.
След това Ноа ме поведе към нашата маса.Нямах думи да опиша обстановката в ресторанта.Над главата ми висяха няколко кристални полилея ,а в едната част на ресторанта  имаше пиано.Двамата с Ноа се настанихме.Когато бяхме готови с поръчките ,учтив келнер ни сипа по чаша Moët.
Аз бавно отпих глътка от чашата си и се усмихнах.
Ноа изглеждаше ослепително.Първия път когато го видях го помислих за малко и кротко момче ,а сега изглеждаше като зрял мъж с успешен бизнес зад гърба си.
-Разкажи ми подробно всичко  за себе си...толкова съм любопитна...
Той леко се засмя:
-Баща ми беше сътрудник на бащата на Ейдриън.Но няколко години преди да се появиш ти баща ми реши да стане самостоятелен и  да основе собствена фирма.Бизнесът потръгна бързо.Бях адски щастлив от това и много се радвах че семейството ми върви нагоре към успеха.
Баща ми започна да ни глези по всякакви начини-коли ,скъпи резиденции и още много други.На Брайън това му харесваше ,но не и на мен.С него не сме от една майка.Неговата го е оставила още когато е бил на месеци.Малко преди да навърши  годинка баща ми се е запознал с майка ми.Така съм се родил аз.Мама винаги ме е учила да гледам напред.
-Как са се запознали Ейдриън  и  Брайън?
-Още като много малки бащите ни са ги запознали и те са станали първи приятели.Станало така че един ден Ейдриън  просто започнал да излиза с момичетата на брат ми и дори веднъж го натопил за притежание на наркотици.
-О боже....
-Първия път,в който Брайън те видял се влюбил веднага в теб.Но знаел че веднъж прекрачиш ли прага на дома на Ейдриън,ти ще станеш негово завоевание.Затова напоследък пиеше постоянно.Онази част с отвличането и опитите за изнасилване.....просто не можех да го гледам отстрани безучастно.Затова ти помогнах-той  хвана ръката ми.
-Искрено ти благодаря за  това.
-Няма проблем.
Той лекичко потръпна и продължи разказа си.Аз слушах ли ,слушах.
Неусетно времето мина.Погледнах към часовникът му и показваше 1:10.Ноа забеляза погледа ми:
-Добре ли си?
-Да.Спокойно .Просто малко се изморих.
С плавен жест той извика келнера и плати сметката.След това ми помогна да облека  палтото си и придържайки ме да не падна ,той ме отведе до колата.Палтото ми  не беше от най-плътните затова той ми даде горнището на смокинга  си .Той ухаеше на скъп мъжки парфюм и  лавандула.
Стигайки до хотела ,Ноа ме изпрати до стаята ми.Стояхме вътре в стаята :
-Благодаря ти за прекрасната вечеря.
Той хвана дланта ми и нежно я целуна:
-Няма защо.
Ноа ми се усмихна и ме  погледна право в очите ми.
-О да.Заповядай.
Понечих да му дам  горнището на смокинга ,което лежеше на леглото ,но в този момент стъпих на криво и паднах на леглото.Тъй като Ноа държеше ръката ми ,той се озова точно над мен.Стояхме така близо минута,когато той се надвеси и ме целуна.Нежно и бавно.Не беше както с Ейдриън.Ноа постави ръка на корема ми и леко се заигра с плата.Той започна да целува шията ми,а аз се извих под него. Започнах да разкопчавам ризата му.Но..Какво правя?
Внезапно се отдръпнах от Ноа ,задъхана.Той разтърси глава и се обърна към мен:
-Ема,аз.....Съжалявам.
Той се изправи:
-Аз съм пълен идиот.
Докоснах го по рамото:
-Няма нищо ,просто се отплеснахме....
Той взе горнището си и закопча ризата си.На рамката на вратата  успях да го спра:
-Не сме направили нищо нередно...
Той ме целуна по бузата :
-Винаги може да разчиташ на мен...Емалийс.
-Знам това...
И си тръгна.Стоях безмълвна в коридора,гледайки го как се отдалечава.Все още не можех да осъзная какво се случи.Ами ако Ейдриън  разбере ?Не ,той няма да разбере.Свалих роклята си и я прибрах заедно с обувките.Нахлузих си пижамата и се проснах на леглото.Стаята ухаеше на него.Или по-точно аз.

Хей хора!Много,ама много се извинявам за закъснението ❤❤Надявам се да ви хареса новата глава! Според вас какво ще се случи с Ема и Ноа по-нататък?😊😀(Следващата глава ще бъде публикувана между 2-4 Януари) ☺