Ти си моя

Глава 6

След топлия душ веднага се шмугнах под завивките.Не спирах да кашлям ,а и почти бях изхабила пакет сухи кърпички.Ейдриън никакъв го нямаше и даже не дойде да види как съм.След близо час въртене в леглото ,реших че съм прекалено гладна и жадна ,за да остана в стаята.Сложих си любимата ми бяла блуза с дълъг ръкав и дълъг тъмно- син клин.Слязох набързо и отидох в кухнята.Ейдриън пушеше на терасата.Не исках да ме вижда по този начин,така че гледах да съм тиха.
-Ема?
Бързо се обърнах към него:
-Да тук съм . Ако това те интересува.
Той дойде до мен и докосна с ръката си челото ми:
-Гореща си.
-Не, не съм. Съвсем здрава съм.
Той хвана едната ми ръка и ме задърпа към дивана.
-Сега ще легнеш тук ,за да измеря температура ти.Не мърдай.
След пет минути той вече държеше термометъра и гледаше колко показва.
-Ейдриън дай ми проклетото чудо.Ти нищо не разбираш.
-Аз ли не разбирам ,или ти имаш 38¤ градуса температура?
Моля ?Грабнах термометъра и .....наистина показваше толкова.Въпреки че аз се чуствах съвсем наред.
-Ще извикам личния ми лекар да те прегледа.Не си в състояние да отидем при него.
-Не напротив.-побързах да стана - Заведи ме при него.Защо трябва да бие целия този път до тук?
-Както решиш.
След минути и двамата пътувахме в луксозната му кола.Чувствах се сякаш съм на крилете на щастието.Или по -скоро на крилете на настинката. Ейдриън ме заведе в някаква супер лъскава частна клиника.По пътя на няколко пъти спирахме поради моето гадене.А температурата ми рязко се покачваше. Беше ми адски студено и почти не можех да вървя.Ейдриън ми подаде ръка да сляза.Аз го хванах и влязохме в клиниката.Наложи се да поизчакаме няколко минути.През тези минути бях подпряна на рамото на Ейдриън и дишах шумно.По едно време започна да ми прималява.
-Ейд.....
И после изгубих съзнание.
.................

Три часа по-късно
*Гледна точка на Ейдриън *

След като Ема припадна се наложи спешно да я прегледат.Сега стоях до нея в една от стаите в клиниката и я гледах как спи непробудно.
За секунди си помислих че ще умре.Изминаха три часа ,а тя не се събуждаше.Внезапно тя се размърда.Аз станах от стола и се надвесих над нея:
-Емалийс?
Тя отвори очите си:
-Какво се случи?
-Припадна.Просто припадна.
Тя понечи да се изправи,но аз я спрях.
-Стой мирно.След малко ще дойде докторът .
Когато докторът дойде,забелязах че Ема изобщо не е спокойна.
-Здравей Ейдриън.Как си Ема?
Аз съм доктор Джеймс.Или просто Джей.Та кажи ми имаш ли представа от какво си настинала?
-Ами предишната вечер спах близо до басейна ,на един шезлонг.А сутринта се подхлъзнах и паднах вътре .Това е.
-Добре.А мога ли да знам какво правеше отвън през ноща?
Болезнено преглътнах.
-Исках да подишам чист въздух.
-Ед би ли излязъл замалко?
-Разбира се.
Станах и седнах отвън пред кабинета.Аз съм виновен за това че е болна.Ако не я бях ядосал така със сигурност сега щеше да е здрава.

*Гл точка на Ема*

-Кажи ми истината.Не случайно си заспала навън.
-Ами с Ед се скарахме и аз реших че ще направя това напук.Понякога той е адски загрижен ,но в други случай води някакви проститутки в къщата и цяла вечер не млъкват.Толкова се ядосах че направих всичко просто от яд.
Докторът ,вероятно на 50-55 годишна възраст ,оправи очилата си и рече:
-Не го обвинявай.Той имаше трудно детство.Като малък баща му изобщо не се е интересувал от него.Мислел го е за някакво мамино синче и не го е искал и поради причината че е бил хилав.Ейдриън е бил на 7 когато техните са се разделили.Така с годините той започна да става друг човек.Малкото хилаво момченце го няма вече.Ала на негово място е вече един пораснал 23 годишен мъж ,с душа на 13годишен тийнейджър.Не му се сърди.Някога е нямал нищо.А сега баща му го залива с куп пари и коли.Но това изобщо не е достатъчно за да докаже че е истински баща.Ейдриън никога не е имал такъв.
-Защо ми разказвате такива неща ?
-За да осъзнаеш че не винаги богатите хора са щастливи.Понякога те страдат повече и от най-бедното семейство.А Ейдриън е именно такъв.Друг освен майка си и брат си да го обичат,той няма.Затова бъди по-добра с него.Обещаваш ли?
-Обещавам.Откога познавате Ейдриън?
-Откакто майка му дойде при мен за първия си преглед.
-Значи вие..?
-Да.Познавам го от съвсем малък.Опазнай го и ти, и няма да съжаляваш.
Само кимнах.
-Добре .Тогава вече си свободна да си вървиш у дома.
Ед взе всички медикаменти и ще те чака отвън.От мен довиждане.
-Благодаря ви.
Той излезе и аз се приготвих на спокойствие.Замислих се над всички тези неща ,казани от доктора.Малко преди да изляза чух как си говорят :
-Трябва и доста почивка.
И най-важното -внимание.
Тя е добро момиче Ед.Не е за изпускане.
После той подшушна нещо на Ейдриън ,а той от своя страна каза :
-Обещавам да се грижа добре за нея.
Отворих вратата и Ейдриън ме погледна:
- Да си вървим у дома.