Ти си моя

Глава 9

По пътя не си продумахме нито дума.И двамата мълчахме.Ейдриън от време на време пушеше по някоя цигара,но не казваше нищо.
Колата спря точно пред къщата.Отвън Роуз и татко ни чакаха.Ейдриън слезе от колата и щом майка му видя ръката му го попита какво се е случило.Той набързо и обясни за станалото и всички седнахме в хола.Татко и Роуз изслушаха всичко до последните подробности.
Беше към три следобед и решихме всички да си починем.А и някой хора трябваше да си оправят багажа.Аз и Ейдриън заедно се качихме до моята стая,той ме остави там и отиде в своята.
Още си мислех за станалото.Но бързо изгоних мислите за всичко от главата си. Реших да поспя малко и да си взема душ.Имах малко червено петно на блузата.
Както и да е ,взех си душ и заспах.
..............
Късно следобед се събудих от някакъв шум.Нещо дращеше по вратата.Облякох се и я отворих.Погледнах надолу и видях Джинджър.Цялата й муцуна беше мръсна.Повдигнах я:
-Какво се е случило с теб малка красавице?
Тя измяука .Взех една хавлия и започнах да я бърша с нея.Скоро тя беше готова.
Слязох долу за да проверя дали има някой и се натъкнах на Роуз в кухнята.
-Ухае приятно.Какво е?
-Нещо много вкусно.
Джон ,Ейдриън идвайте!Време е за вечеря.
Обаче само татко дойде.
-Къде е Ед?
-Незнам Роуз.
Ема върви да го извикаш.
Качих се на третия етаж и влязох в стаята му.
Той се беше излегнал на цялото легло ,а черните копринени чаршафи бяха увити около тялото му.
Надвесих се над него:
-Ейдриън.Събудииии сеее.
Той леко се размърда.
-Какво искаш Ема?Спи ми се.
-Трябва да станеш.Веднага.
-Добре де.Ставам.
-Чакаме те долу.
Слязох и оповестих на всички че Ейдриън идва.
Те вече бяха започнали да се хранят и аз се присъединих.
-Как мина в Тайланд тате?
-Ами както знаеш повече работа ,по-малко почивка.
След два дни заминавам за Лос Анджелис ,а Роуз ще гостува на една приятелка в Ню Йорк.Така че двамата с Ейдриън ще трябва да се грижите за къщата.Ясно ?
-Добре.Ясно.
След час вече всички бяхме хапнали и двамата с Ейдриън бяхме в хола.
-Искаш ли утре вечер да излезем някъде?
-Ти на среща ли ме каниш?
-О я стига Ема.Искам просто да излезем заедно.Ще те заведа в някой готин клуб.Въобще не излизаш от тук.Трябва да си намериш приятели.
-Добре.
Той ме прегърна и аз се сгуших в него.Изведнъж телефона му извъня.Той го вдигна:
-Да татко.Добре.Ей сега ще дойда.Добре.
Той стана и отиде да се обуе.
-Къде отиваш?
-В къщата на баща ми.Имал да ми казва нещо.
-Как ще шофираш ,та ти пи.Ами ако ченгетата те спрат?Може ли да дойда с теб? Моля те.Аз ще карам .
-Оххх.Добре.Но няма да караш ламбото ми.Ще караш друго.
Той взе някакви ключове и излезе пред първия гараж.
Натисна някакво копче и вратата се отвори.Оттам се показа сладурско бяло BMV.
-Не бих искал да потрошиш колата ми ,така че ще вземем колата на майка ми.Качвай се.
Двамата се качихме и аз запалих двигателя.
- Лол . Да не би да има турбо на състезателна кола?
-Ами донякъде.Хайде карай ,аз ще ти кажа накъде.
По пътя на два пъти щяхме да се блъснем в някоя кола,заради Ейдриън.
Най-сетне пристигнахме пред една доста голяма и осветена къща.Ейдриън ме накара да паркирам пред гаража.Двамата влезнахме през входната врата.Оттам той ме поведе към горния етаж и ми каза да го изчакам.Аз така и направих.След секунди той отвори вратата и ме прикани да вляза.Вътре беше като рай.
Покривът беше стъклен, подът беше мраморен ,а в средата на стаята имаше огромно продълговато бюро.
На него стоеше мъж на средна възраст ,облечен в черна тениска и шорти в същия цвят.Това трябва да е баща му.
При вида ми той малко се изненада ,но се усмихна.
-Моля , седнете.
Ейдриън ме хвана за ръката и двамата седнахме.
-Може ли да ми представиш приятелката си Ед.Двамата много си отивате.
Леко се изчервих.
Ейдриън пусна ръката ми:
-Не увъртай нещата татко.Казвай направо.
Баща му се изправи,заобиколи бюрото отпред и се подпря.
-Ще трябва да заминеш за Европа.За близо седмица.След два дни ще ми кажат за къде трябва да пътуваш.
Ейдриън се изправи нерво:
-Моля?Защо да заминавам ?
Фирмата е твоя,не моя.
Ти отивай.
-Ейдриън.Успокой се.Двамата с Саманта ще ходим в Мексико за седмица.Моля те Ейдриън.
Ейдриън се хвана за главата и разроши косата си.
-Добре.Ще замина.Но не повече от седмица.
-Супер .Така и не научих името ви.
Той погледна към мен:
-Аз съм Емалийс.
-Емалийс ?Хм.Не си тукашна ,нали ?
-Може да се каже.
-Аз съм Майкъл Джоунс.Баща на Ейдриън ,както вече знаеш.
-Трабва да вървим татко.
-Добре.Прати поздрави на Макс.
Ейдриън само кимна.Той отново ме хвана за ръката и ме изведе от къщата.
Качихме се в колата,но този път той караше.До вкъщи Ейдриън не спря да държи ръката ми.
Чак когато влязохме в къщата ,той склони да ме пусне.
-Лягай си.Вече стана късно.
-Държиш се малко студено с баща си.
-Той също не беше от най-добрите бащи.Не разбирам защо трябва да се държа с него като с Бог.
-Извинявай.Не исках да те засегна.
Той се обърна към мен и ми се усмихна :
-Ти никога не би ме засегнала.
Аз хванах ръката му и го погледнах право в очите .
Стояхме така и само се гледахме.Той обаче не издържа ,засмя се и ме вдигна на ръце .
-Ейдриън пусни ме!
-Няма!
Той ме понесе нагоре към моята стая и за малко не се спъна в котката.
Незнайно как успя да отвори вратата, той ме остави на леглото.
-Благодаря за бързия превоз-казах през смях.
Той също се засмя и ме зави.
-Лека нощ ,принцесо.
-Лека и на теб.
Той ме целуна по челото и и излезе.