Ти си моя

Глава 2

Малко преди да заспя окончателно,Ед влезе в стаята.Аз се направих че съм заспала,но тайно го наблюдавах.
Той отиде в тоалетната и видя ужаса вътре.
- Малка кучка!Ще си плати за това.
Той излезе оттам носейки всичките си дрехи от ваната.
Сега беше удобния момент да избягам.
По най-бързия начин се втурнах към вратата и излязох от стаята. Кучето обаче се беше настанило в леглото ми. Сложих си пижамата и се наместих.Галех кучето около десет минути и след това съм заспала.
На другата сутрин в къщата нямаше никой.Бързо си направих закуска и се зачудих какво да правя.
Хм.Може да разходя кучето.
-Алфа!Ела тук!
Как може едно куче да се казва Алфа?След секунди то дойде.Замислих се къде ли е каишката му.Тъкмо да звънна на татко, и изведнъж ламбото паркира на паркинга.От него излезе слаба блондинка,която
целуваше Ейдриън.Лол. Направо щеше да го излапа.Двамата влязоха и реших да го попитам:
-Къде е каишката на Алфа?

Русата ме погледна:
-Ед мили откога имаш прислужница?
-От вчера Джен.Хайде да се качваме.Леглото не чака.А Ема-каишката е в кухнята.
Бързо изтичах до огромната кухня и грабнах каишката.Облякох си къс до коляното спортен ,черен клин и бял потник.Вече бяхме готови и излязохме.За мое учудване Алфа слушаше всяка команда.Когато седнахме в парка,група деца поискаха да го погалят ,въпреки страховития му вид.Алфа легна на земята и започна да прави разни номера.Децата бяха толкова щастливи ,че ме помолиха да им обещая да идвам тук винаги когато мога.Беше към 2 следобед и трябваше да се прибираме.Близо до къщата ни имаше спряна още една кола.Този път поне не беше някаква супер скъпарска.Беше обикновиен джип BMWx6.
Отворих входната врата и на коридора бяха Ед и още някакво момче.Щом влязох ,и двамата ме погледнаха.Аз леко се изчервих.Другото момче каза:
-Лол Ед!Какво е това малко диамантче тук?
-Това е....Това е дъщерята на Джон.Новия на майка ми.
Раздразних се от начина по който го каза и поздравих момчето:
-Емалийс. Приятно ми е.
-Аз съм Брайън.И на мен е приятно .
Щом пуснах ръката му, той ме попита дали искам да излезем някъде.Погледнах към Ед.Съгласих се с предложението на момчето и се разбрахме да излезем след седмица.Така си уредих първата среща . След малко той си тръгна.Тръгнах да се качвам по стълбите,когато изведнъж чух как Ейдриън вика.
Бързо отидох в хола .
-Какво?За колко време?Моля?
И какво да я правя?Тя е пълна досада мамо!Не ми се занимава със руси скучни кучки!
Последните му думи направо ме удариха в сърцето.Руси скучни кучки.Значи така а!Сега ще види той!Отидох зад него и грабнах телефона му от ухото .
-Хей Ема пусни го!
-Искаш си малкия телефон ,така ли?Сега ще видиш ти!
Хукнах нагоре към втория етаж и се заключих в стаята си.Ейдриън чукаше по нея като побеснял ,но не му обърнах внимание.Излязох на терасата си и тъкмо да хвърля телефона му от нея,когато изведнъж той разби вратата и връхлетя вътре.
-Ти си луда !Ако само посмееш .....лично аз ще те...!
Без капка колебание със всичка сила пуснах телефона му през терасата. Бедния Iphone стана на кайма.Обърнах се към него и му се усмихнах подигравателно:
-За това не трябва да ме наричаш кучка!Ясно ли ти е?
Той се ядоса много и тръгна срещу мен:
-Ти луда ли си Емалийс?Я ми кажи - луда ли си?
-Не съм луда Ейдриън.Защо ме нарече кучка?Знаеш ли кой е кучка а?Твоята приятелка Джен!Тя е такава!А защо й каза че съм прислужница ?На приятеля ти каза истината ,а на нея каза че съм прислужница! Да ти приличам на такава?
След секунди , той ме притисна към стената:
-Ако още веднъж направиш такава глупост ,и си помислиш че си у дома - изхвърчаш оттук !Ясно ли е ?
Той ме пусна и се строполих на земята.Излезе от стаята и затръшна вратата. Или остотъка от нея.Дишах на пресекулки.Бях тук от два дни и вече ми се искаше да съм у дома.
Някой драскаше по вратата.Отворих я и Алфа влезе.Бързо го прегърнах и двамата се настанихме на леглото.
След това явно съм заспала.
..........
Събудих се късно вечерта и реших да си сготвя нещо.Все пак бях доста гладна.Слязох по стълбите и се насочих към кухнята.В тъмнината обаче се обърках и влязох в хола.Работеше телевизора ,а Ейдриън спеше на дивана.Идеше ми да го удуша,но гадния късметлия ме накара да успокоя нервите си със своето сладурско изражение.Приличаше на бебе.Завих го с най-близкото одеяло и отидох в кухнята.Намерих няколко неща в хладилника и набързо хапнах.Потърсих купичката със храна на Алфа.След близо 15 минути я открих.Сложих му малко гранули и включих телевизора.
Нямаше нищо интересно.След час се качих в стаята си и започнах да я пооправям. Чудех се къде ли са татко и Роуз.Дали работят до късно или са някъде навън.Както и да е.След като подредих се пъхнах под завивките и отново заспах.
..........................