Мислиш си че не виждам белезите ти
когато гривните ти паднат.
Мислиш си че не забелязвам мъртвите ти очи
които някога бяха пълни с живот и енергия.
Мислиш си че не виждам как гладуваш
и пак отказваш да ядеш.
Мислиш си че няма да ми пука
за деня в който ще си тръгнеш
оставяйки всичко което някога те ранило назад.
Но на мен ми.
Ще ми липсваш.
Повече от всичко на света.
Затова те моля.
Моля, остани.
YOU ARE READING
Depression (BG)
PoetryЗад усмивката ми има сълзи. Зад смехът ми са само нещастни викове от болка. Ела. Погледни в очите ми и виж. Виж, че не съм това, за което ме мислят и се представям.
