Мили, мамо и татко,
Знам, че отново сгафих. Знам, че отново сгреших. Трябваше да ви послушам. Трябваше да ви вярвам. Но не можах. Просто гласовете в главата ми бяха по-силни. Думите им по-остри и страшни. Светът бе по-бездушен към мен и просто не можах.
Просто искам да знам, че няма много да тъжите за дъщерята, която бе само загуба на време и пространство. Която бе антисоциална и за нищо не става. За детето с лошия успех и нищожни постижения. За хлапето с болния мозък и слаба ръка.
Защото знам, че съм просто нищо и вие и без мен живота си ще продължите. Без угризения и повече лоши мисли. Щом вече товарът от раменете ви го няма. Ще продължите напред, без да поглеждате назад. Никога пак.
Щом намерите това ми писмо към вас знайте, че вече съм на мястото, на което заслужавам да бъда. Далеч от вас. Далеч от всички. В студената тъмнина.
YOU ARE READING
Depression (BG)
PoetryЗад усмивката ми има сълзи. Зад смехът ми са само нещастни викове от болка. Ела. Погледни в очите ми и виж. Виж, че не съм това, за което ме мислят и се представям.
