Уморена съм. От какво, едва ли ще питаш. Но аз пак ще отговоря.
Уморена съм от лъжите ти. От тайните ти. Защо не ми се довери?
Толкова ли съм ужасна? Толкова ли не си заслужавам? Каза ми, че ме обичаш и после ме излъга...
Но вече се уморих... Продължавай да криеш всичко в тайна, няма да те притискам. Но знай, че винаги съм насреща да споделиш. Винаги ще мога да те разбера и ще искам да помогна.
Не обичам да си давам напразни надежди, но заради теб съм правила толкова много неща... Обичам те повече от всичко, но ти не го виждаш...
И сега съм просто уморена. Но не само от теб, а от всички. Всички ме разрушават, но ти най-много. Всички ме нараняват без да знаят даже...
Съжалявам. Само това ще кажа...
Съжалявам.
Съжалявам, че не съм достатъчно силна да ви помогна, но се опитвам.
Съжалявам за всичко.
Но умората и болката са твърде силни.
YOU ARE READING
Depression (BG)
PoetryЗад усмивката ми има сълзи. Зад смехът ми са само нещастни викове от болка. Ела. Погледни в очите ми и виж. Виж, че не съм това, за което ме мислят и се представям.
