Сълзите напират,
но не искам да ги пусна.
Силите ме напускат,
но не искам да си тръгна.
Затъвам все по-навътре
в лъжите си.
За това те моля,
махни се!
Не те искам близо до мен.
Не искам да ми помагаш.
Нима не разбираш,
че така всъщност ме доразрушаваш?
Да, слаба съм.
Да, жалка съм.
Но предпочитам да съм сама
в стая, отколкото самотна
в тълпа.
YOU ARE READING
Depression (BG)
PoetryЗад усмивката ми има сълзи. Зад смехът ми са само нещастни викове от болка. Ела. Погледни в очите ми и виж. Виж, че не съм това, за което ме мислят и се представям.
