Искаш от мен да спра.
Да се усмихвам.
Да се смея.
Да ти казвам всичко,
което ми тежи.
Да съм честна и перфектна.
Но не мога.
И не искам.
Не и щом няма за какво
да се усмихвам.
Няма за какво да се смея.
Не мога да говоря правилно вече.
Вече ме е даже страх да живея.
YOU ARE READING
Depression (BG)
PoetryЗад усмивката ми има сълзи. Зад смехът ми са само нещастни викове от болка. Ела. Погледни в очите ми и виж. Виж, че не съм това, за което ме мислят и се представям.
