Тъй студено е навън, мръзна на снега, паля поредна цигара, гледам слънцето как бавно се скрива и си мисля - какво правя аз? -
Изпадам в поредната депресия, плача, крещя, злобея, гние моята душа бавно и мъчително.
Не мога да поправя нищичко.
Рев, самота и празнота, отварям зелените си очи, те пълни са със гняв сълзи, поглеждам през прозореца, навън е поредната виелица.
Мисля си...
Дали душите на хората са като разярените снежинки навън? Връщам се към старите си опетнени спомени.
Минава нощта, ставам. Сякаш нищо не е било. И пак продължавам. Продължавам да живея в калта.
YOU ARE READING
Depression (BG)
PoetryЗад усмивката ми има сълзи. Зад смехът ми са само нещастни викове от болка. Ела. Погледни в очите ми и виж. Виж, че не съм това, за което ме мислят и се представям.
