Не мога да плача повече?
Не трябва да лъжа?
Трябва да спра да се депресирам?
Да се смея и усмихвам истински?
Не мога да продължа така?
.
.
.
Кой си ти за да ми слагаш лимит?
Ще плача колкото си искам.
Ще лъжа, щом трябва.
Не зависят от мен емоциите, връхлетяващи душата ми.
Защо да се усмихвам и смея като няма за какво?
Кой си ти за да ми слагаш лимити?
Кой си ти за да ми забраняваш?
Правила да ми наслагваш?
Условия в душата ми да засаждаш?
.
.
.
А може би аз вече съм си сложила лимит... Лимит на добротата... на щастието и живота.
YOU ARE READING
Depression (BG)
PoetryЗад усмивката ми има сълзи. Зад смехът ми са само нещастни викове от болка. Ела. Погледни в очите ми и виж. Виж, че не съм това, за което ме мислят и се представям.
