Мислиш си, че когато някой спре да се реже и да показва колко е нещастен, се е подобрил.... Грешиш.
Защото когато спрем да го показваме, всъщност се влошаваме още повече, но сме уморени.
Уморени сме от конските, които ни четат за раните и депресията. Уморени сме от разочарованието в погледите на хората. Уморени сме от разговорите и съвети.
И защото сме уморени, почваме да се крием. Каквото и да става не показваме чувство. Колкото и да ни боли и да се мъчим, ние мълчим...
И ти не знаеш, колко избухвания е имал този някой, само за деня. Не знаеш колко пъти е мислил да се самоубие само този час. Не знаеш колко е нещастен, докато крие всичко това...
Не... За теб се е подобрил и не бива да е тъжен, нали?
YOU ARE READING
Depression (BG)
PoetryЗад усмивката ми има сълзи. Зад смехът ми са само нещастни викове от болка. Ела. Погледни в очите ми и виж. Виж, че не съм това, за което ме мислят и се представям.
