Съдиш ме.
Смееш ми се.
Наричаш ме предател.
Обвиняваш ме.
Разрушаваш ме.
Но видя ли какво ми причини?
Как с думи ме нарани?
След всичко, което ми причини
Пак ме съдиш ти.
И аз съм човек.
И аз падам и се разрушавам.
И имам чувства.
И аз страдам.
Гледаш ме накриво.
Плюеш ми отгоре.
Отново ме убиждаш.
Защо не погледнеш
в огледалото
И се питаш
дали си щастлив.
Защото аз не мога.
Повече не.
YOU ARE READING
Depression (BG)
PoetryЗад усмивката ми има сълзи. Зад смехът ми са само нещастни викове от болка. Ела. Погледни в очите ми и виж. Виж, че не съм това, за което ме мислят и се представям.
