Събуждам се всеки ден
с чувство, че се давя.
И сякаш съм в плен
надеждата в мен се предава.
Имам чувството, че даже
живота си не живея за мен.
Дали сън ще се окаже?
Или пак ще съм уморен?
Дори и в пиесата моя,
не съм аз главната роля.
Всичко е за тях.
Правя всичко за тях.
Всеки ден искам да умра.
Всеки ден посягам към ножа.
И да се боря искам да спра.
Да избягам от своята кожа.
Исках и аз да мечтая.
Исках да се справя.
Но винаги се провалям.
Всичко развалям.
Имам чувството, че даже
живота си не живея за мен.
Но това какво ще се окаже?
Пак ли ще съм заменен?
Провалал съм.
Нищо не съм.
Сам съм.
Но себе си не съм.
Но не искам да споделя.
Искам сам да се справя.
Не ми предлагай утеха.
Не ми подавай ръка.
Имам чувството, че даже
живота си не живея за мен.
И дано това сън се окаже.
Да не съм уморен.
Всеки ден искам да умра.
Всеки час ме запълва тъга.
Всяка минута чакам бавно
да ме връхлети смъртта.
Имам чувството, че даже
живота си не живея за мен.
Дори и в пиесата моя,
не съм аз главната роля.
YOU ARE READING
Depression (BG)
PoetryЗад усмивката ми има сълзи. Зад смехът ми са само нещастни викове от болка. Ела. Погледни в очите ми и виж. Виж, че не съм това, за което ме мислят и се представям.
