Depression (BG)

Непознатият

Спомням си, като бях малка, видях този човек. Той носеше само черни дрехи и си бе сложил качулката. На лицето му имаше маска и винаги седеше в ъгъла на поляната близо до блока ми.

Първоначално мама винаги ме прибираше като го виждахме. Всички го избягваха. Или поне беше така...

Като пораснах научих винаги кога е там и отивах по същото време. Просто сядах на люлките срещу него и го гледах. И той ме гледаше.

Веднъж отидох по-рано като оставих шоколад и картичка, която ръчно направих на неговото място за подарък. Като той дойде ги вдигна и огледа. После се обърна към мен. Не видях усмивката му, но очите, показващи се от маската изглеждаха пълни с щастие.

На следващата сутрин аз намерих кутия до люлката. Той ме гледаше докато я взимам. Знаех че е от него. Вътре имаше пакетче желирани бонбони и плюшено зайче. Много се зарадвах и разбрах че вече официално сме приятели.

Макар и никога да не си проговорихме винаги се разбирахме с поглед. И почти всеки ден единият оставяше подарък на другия.

На Коледа изчаках всички да заспят и слезнах там. Той пак седеше на същото място. Като го видях се засмях и изтичах да го прегърна. Като му скочих в ръцете чух лекия му смях и ме обгърна с ръце.

Не си проговорихме и дума, както обикновено, но не ни беше нужно. Просто стояхме в коледната нощ и гледахме звездите през нощта. Това беше най-хубавият подарък и за двамата.

Един ден той не дойде. Станаха няколко дни. Седмици. Месеци. Нямаше го шест месеца. Чаках го да се върне шест месеца, сама на люлките. Накрая се отказах. Надеждата в мен вече бе умряла.

Един ден се върнах там. За последно. Отидох до неговото място и седнах на земята. Не знаех какво толкова намираше тук. Тъкмо си тръгвах когато нещо ми грабна вниманието.

Оказа почти заровена половин маска. Неговата маска. Занесох я вкъщи и я почистих от пръстта. Видях че вътре бе написано нещо:

Благодаря ти, малка принцесо, че ми показа и добрата страна на света. Че от сив ми го превърна в цветен. За пръв път от отдавана почуствах истинско щастие. Може и никога да не си проговорихме, но не ни трябваха думи, за да се разберем. И искам да знаеш че това да те оставя бе най-трудното нещо в живота ми.
Ти винаги ще заемаш голяма част от сърцето ми.

Радвам се че в него бях открила истински приятел, дори и за кратко.