Когато сме от ранна възраст сами,
когато сме свикнали да сме сами
и сме се научили да се преструваме
да се забавляваме и смеем
знаем как да не плачем.
Колкото и болка да ни връхлети,
не се крием, не бягаме
защото нищо не ще ни на земята свали.
Бием се в същата война
и търсим мястото си на тази земя
от толкова време,
че вече не знаем кое е истина,
кое лъжа.
Може би трябва името си да сменим,
или вида си да променим?
Но това нищо за нас не ще промени.
Не и щом пак сме сами.
И всички се бием в същата война,
ден след ден, рана след рана,
дали вътрешна или външна
няма значение, щом отново ни боли.
Може да казваме,
че сме свикнали
но не можем и сами
да се лъжеме.
YOU ARE READING
Depression (BG)
PoetryЗад усмивката ми има сълзи. Зад смехът ми са само нещастни викове от болка. Ела. Погледни в очите ми и виж. Виж, че не съм това, за което ме мислят и се представям.
