Всички имаме едно специално за нас място... Било то стаята ни, банята или изоставена сграда. Няма значение къде е и какво е, защото енергията в него е нещото, което ни успокоява.
Това мястото може да бъде единственото, което наричаме дом. Защото там сме били истински. Плакали сме, рязали сме се, смеели сме се и сме се разбивали на милион парченца, без никой да разбере.
Там не се страхуваме, защото няма кой да ни съди. Няма кой да ни обижда и сърцата да ни трови. Защото там сме само ние и стените около нас.
Стените, които олицетворяват тези, които строим между нас и другите. Стените, които ще ни предпазят от всичко. Където се чувстваме наистина свободни и си пускаме чувствата на воля.
Може да плачем, да крещим, да се смеем истерично, да си разкарвавим кокалчетата в стените, изразявайки своя гняв.
Защото там е единственото място, където не лъжем, не се крием и не се страхуваме. Защото това е нашето специално място.
YOU ARE READING
Depression (BG)
PoetryЗад усмивката ми има сълзи. Зад смехът ми са само нещастни викове от болка. Ела. Погледни в очите ми и виж. Виж, че не съм това, за което ме мислят и се представям.
